Документални филми

Две смъртни присъди и две картончета на доносници. Цинизмът на тоталитарната система в действие и днес.

Габрово. Две къщи, почти една до друга. Един баща и двама братя, които никога не са се виждали. Единият е роден 10 години след убийството на другия. И двамата носят едно и също име – Митко Трифонов Палаузов. Това е историята на детето и историята, с която пропагандата съсипва живота на живия човек, който половин век трябва да живее с името на мъртвия си брат. Филм за лъжата към мъртвия и за усилието на живия да направи поне своя живот истински.

Филмът разказва за съдбата на мечките и хората: на бившите мечкари, останали без средството си за препитание, и на бедните местни жители, които казват със завист: “Мечка да си в Белица!”

Филм метафора, гротеска на “реката на живота”.

Филмът разказва за “флирта” между властта и интелигенцията по време на тоталитарния режим в България и по-точно от края на 60-те до средата на 80-те години. Писателят Георги Марков, непосредствен свидетел и участник в тези отношения, задочно представя своята гледна точка. Филмът не се занимава с убийството му и не се впуска във версии, а се опитва да отговори на въпроса има ли тоталитарният режим достатъчно основания да иска физическото унищожение на автора на “Задочни репортажи за България”. Отговорът е “да”.

Историята на младеж, напуснал тревненския балкан, работил на строежи в Турция и Персия, неговата главоломна кариера в Холивуд и загадъчното му изчезване. Във филма са използвани архивни кадри, собственост на тревненския музей, писма на гурбетчии от различни страни по света, както и кинохроники от Турция, Персия и Америка.

Филм за преминаването през чистилището на мисълта и сърцето на голямата българска писателка Свобода Бъчварова, за нейната необикновена съдба сред превратностите на XX век, за личната й метаморфоза и драматичен катарзис. Във филма тя дири спасение от разкъсващите я съмнения за смисъла на вярата и истината в непрекъснат диалог с духа на баща си Тодор Ангелов - убит от Гестапо, днес национален герой на Белгия. Християнският морал, който изповядва, се сблъсква с рационалистичния идеализъм на баща й, с единение и противостоене на чувства, с антагонизъм и хармония, в романтично съпреживяване на идеала и химерата на неговото осъществяване.

Филм за два различни избора на начин на живот и две различни съдби. Две различни момичета, носещи еднакво силно болката и надеждата в себе си по пътя на търсене на смисъла да се живее.

Още когато се влюбили, Цвета и Янко мечтаели да имат три деца и голямо куче. Мечтата им се сбъднала. Преди няколко години Янко получил зелена карта за САЩ и заедно с едната си дъщеря Влада заминал за Ню Йорк, където тя продължила образованието си в престижно музикално училище. Но Цвета се разболяла и лекарите постабили жестока диагноза: множествена склероза. Янко, на крачка от получаване на американски паспорт, се върнал в България...

В град, където 13 линейки се борят да обслужват близо 2 милиона души, Краси, Мила и Пламен са нашите чаровни герои. Често с цигара в уста, изпълнени с чувство за хумор, те неуморно спасяват човешки живот, въпреки препятсвия и предизвикателства. Но проблемите на една разпадаща се система оставят своята следа. Колко време още можем да разчитаме на тяхната хуманност да крепи положението? Филмът използва неообичайна стилистика и избягва зрелището. Историята от нашата действителност е разказана чрез лицата на персонажите, техните реакции и звуците, обкръжаващи линейката.

Последните черноморски пирати обитават недостъпен плаж, преживяват с неясни средства и плуват в алкохолни пари и тестостерон. Вече 20 години капитан Иван-Джака и неговият екипаж търсят съкровището, скрито в залива на Карадере. Но те не са сами. Някой друг е надушил съкровището. Когато новините за неизбежния сблъсък достигат пиратския оазис, той започва да се разпада. Съмнения разяждат доверието, конфликти тлеят, напрежението ескалира. Така се ражда една съвременна трагикомедия за съкровищата, които търсим, и тези, които намираме.

Разказ за живота на братя Прошек и за цялата атмосфера на онези години, в началото на ХХ век, когато България е била примамливо място за инвестиции и за развитие на кариерата. Това е разказ за работливите и предприемчиви хора, без значение от къде идват те. И за постоянните връзки между Западна и Източна Европа. А също така за паметта, за нейната изменчивост и противоречивост. За необходимостта да помним, защото без памет няма бъдеще! За враждебността на съдбата и усилието да й се противопоставиш, без да загубиш себе си.

Доктор Константин Стоилов - поставят го между тримата най-влиятелни българи на всички времена. Знаменити писатели се опитват да го портретуват. Външно студен, вътрешно – клокочещо емоционален. В политическото си поведение – бляскав европеец, в душата си – смирено вярващ.

Модерна смесица от игрално, документално кино и риалити, в което режисьорът снима себе си и трима свои приятели, като документира опитите им да срещнат истинската любов. На прага на тридесетте всеки един от тях вече е преживял любовно разочарование, но заедно приятелите се опитват да намерят верния ключ, който ще им отвори вратата към истинската любов. Романтичната „драмедия” поглежда и към темата за емигрантството – героите от години живеят в Хелзинки и там се опитват да срещнат своя „неясен обект на желанието”.

Това е филм за балета. За усилията и за големия успех.

Място на действието – гараж, превърнат във фризьорски салон. Героите – клиенти, които споделят тъжно-смешните си истории от българския преход от социализъм към капитализъм, започнал през 1989 г. и все още незавършил…

За хората от бившите тоталитарни източноевропейски страни свободата е съдба. Нейната липса става инструмент за манипулация в ръцете на бившата Държавна сигурност и златен трезор за наследниците й днес. Какво е зловещото наследство на тези режими? Ще успеят ли тези страни да се интегрират напълно в Европа след тежките травми, нанесени от системата?

На 26 август 1990 г. e подпален Партийният дом на Българската комунистическа партия. 15 години делото по палежа не влиза в съдебната зала и накрая, за облекчение на всички знайни и незнайни участници, е прекратено "по давност". На 18-та година творческият екип решава да осветли тази българска мъглявина, като направи документален филм.

Разположен на брега на река Дунав в Северна България, град Белене страда от криза на идентичността. Между 1949 и 1959 г. на близък остров е бил разположен небезизвестен комунистически лагер. В момента Белене е в 25-ата година откак край него се работи по друг проект, който, ако бъде завършен обещава да донесе икономическа благодат: втората в страната атомна електроцентрала. е ексцентричният, трагикомичен документален филм на Андрей Паунов за мрачното минало, което властва над съненото, тормозено от комари население на града.

Филмът проследява едно пътуване с автобус по маршрута София-Берлин. Различни хора разказват кой закъде и с каква цел е тръгнал, какви са очакванията им от срещата с Европа. Оказва се, че в автобуса пътува като че ли цяла България.

Това е един пътепис във времето и пространството, който започва през IX в. и стига до днешните отражения на мисията на Кирил и Методий. Защо тяхното дело е толкова значимо за всички славянски народи в най-важните моменти от тяхната история и звучи актуално и днес? Кой е св. Методий – помощник и сподвижник на своя по-малък брат Константин-Кирил или истинският кръстител на българи, словаци, чехи и поляци? Учени от различни държави, деца и артисти, пазители на храмове и легенди търсят отговорите в това пътешествие по стъпките на Кирил и Методий и създадената от тях писменост.

е разказ за хора в движение – мъже, жени и деца на път. Вглеждам се в ежедневните им грижи и радости, в разни мигове от живота им с желание да разбера накъде са тръгнали ромите днес. Стефан Иванов

Документален филм, който се опитва да погледне лошото в очите. Лошото, което всеки носи в тъмната страна на душата си, което “ни кара да разбираме какво значи доброто”...

Филм за няколко обикновени хора – връстници на ХХ век.

Ако сте гледали церемонията на филмовите Оскари и сте мярнали в „Кодак тиатър“ Том Ханкс, сигурно сте забелязали, че до него винаги седи красив старец в смокинг. Той има гълъбовосини очи и изправен гръбнак. Този мъж е Алън Уилсън или …Хасан Ибрахимов – тъстът на Томи. Бай Хасан е на 76 години. Избягал е от България, от лагера Куциян, когато е бил на 20. Оттогава тялото на момчето е Там, а душата му – Тук. Вече 56 години…

Филмът проследява събитията в живота на четирима герои в продължение на една година.

Филмът пресъздава трагичните събития в Русе, разиграли се в България преди 100 г. на Сирни заговезни. На 28 февруари 1910 г. се стига до кървави сблъсъци между армията и гражданството, отнели живота на 18 души, тежко ранените са над 60. В основата на целия конфликт е любовта между българина Юрдан Стефанов и непълнолетната туркиня Саафет Мехмедова, пламнала във възможно най-неподходящото време на “голямата политика” – преди посещението на българския цар Фердинанд в Цариград. То трябвало да доведе до потвърждаване независимостта на България от страна на султана и уреждане на финансовите спорове между България и Турция.

Филм за религията, културата и съхранените традиции на казълбашката мюсюлманска общност в България, в която жената е равнопоставена на мъжа. Увлекателен разказ за общия езически корен на религиите, за толерантността и непреходните човешки стойности.

Филм за актьора Андрей Баташов. За живота и съдбата на една духовна, талантлива и самотна личност в едно безмилостно и жестоко време. За аристократа по произход и благородник по дух, за таланта и саморазрушението. За избора да бъдеш сам на сцената и да придадеш блясък на тази самота.

Филм за един малък провинциален град, наречен Тополовград и тамошното читалище.

Филмът разказва за българския преход от комунизъм към демокрация чрез житейските истории на двама души: някогашното дете-цар и доскорошен министър-председател на България Симеон Сакскобургготски, и неговия съименник и връстник, Симеон Костянев, професор по геофизика. Историите на двамата Симеоновци - Симеон, момчето-цар, и Симеон, обикновеното селско момче, ще ни преведат през противоречията и вълненията от най-новата българска история.

През 2004 г. археологът Георги Китов, провеждайки разкопки в българската Долина на царете, отваря неограбена гробница. Богатството на предметите говори за царско погребение и постепенно учените го идентифицират като погребението на Севт III. Екипът се натъква на още едно неочаквано откритие - бронзова глава, един шедьовър на древността, заровена пред входа на гробницата. Тръгвайки от тези находки и серията от въпроси и догадки, които те предизвикват, филмът постепенно разкрива психологическия портрет на един тракийски цар и ролята му в една сложна епоха.

Филмът е посветен на 50-годишнината от спасяването на евреите в България от нацисткия геноцид. Авторът се вглежда в съдбите на трима съвременници: Симон Варсано – 38-годишен, фотограф; Аврам Бехар – 79-годишен, равин; Йосиф Сърчаджиев – 49-годишен, актьор. Структурата наподобява три новели, обединени от лайтмотива за съхраняването на човешкото достойнство, въпреки житейските превратности.

Филмът разказва за живота и творчеството на Панайот Тодоров (1883-1943), известен с поетичния си псевдоним Сирак Скитник. Художник и критик едновременноо, той е една от най-ярките личности в българския художествен живот между двете световни войни. Влиянието му се разпростира в много области – изкуство, архитектура, театър, книжно оформление, радио... Днес той се оказва почти непознат на широката публика в родината си. Бляскавото му перо обаче е все тъй актуално, преценките му се оказват верни.

Един филм за талантливи деца и младежи, които растат без родители. Показва трудностите, свързани с откриването и подпомагането на даровитите сираци, отразява всеотдайната благотворителна дейност на голямата наша певица Райна Кабаиванска, както и нейната огромна загриженост за отглеждането и съхранението на таланта.

Филмът е посветен на художника Борис Георгиев, ученик на Рьорих, живял и творил в Индия. Тук, с цената на много лишения и мъки е оправдана мисията на художника да бъде посредник между бога и хората. Неговото изкуство излъчва необикновена духовна красота, която открива вратите на всемирната любов.

Въпреки големия си талант Славка Денева е низвергната, притискана и пренебрегвана от тоталитарните институции. Първата й самостоятелна изложба е десет години след смъртта й – през 1994 г. Днес тя заема напълно заслужено място сред най-значимите представители на модерната българска живопис и е най-големият индивидуален дарител в цялата история на соцеалистическа България.

“Служение” е опит да се обединят в едно византийската традиция, модерното европейско мислене и опитът на човек, живял в държава, която не обича своите поданици.

България е сред страните, приели най-много руски бежанци след болшевишката революция от 1917 г. Част от тях остават тук завинаги. Потомствен княз от 33-то поколение търси следите на баща си; бивш следовател разравя два гроба в селско гробище, обсебен от идеята, че е открил костите на Aлексей и Aнастасия, децата на последния руски император Николай II; лекар патолог се връща в Русия за пръв път след 60 години и участва в кръстно шествие, за да успокои духа на дядо си... Може ли днес човек да промени нещо, когато от него вече нищо не зависи?

60 години по-късно, режисьорът Валентин Вълчев предприема свое пътуване из посткомунистическа Европа по стъпките на техния филм, за да се срещне с Марион Мишел и да й покаже отново местата, където е снимала.

За чешкия историк Константин Иречек се използва клишето “приятел на България“. Филмът разказва за един човек и учен с по-сложно отношение към българите, чиито наблюдения са валидни и днес. Някои от тях са доста нелицеприятни. Но може би именно затова са истинските приятели, с които трябва да се срещаме по-често.

Най-голямата европейска река Дунав извира в Германия и след като прекоси 8 европейски страни, се влива в Черно море. Виртуозни музиканти от крайдунавските страни се срещнаха на един кораб. Те потеглиха срещу течението, за да свирят заедно музика, почерпана от изворите и традициите на своите народи. С езика на музиката те успяха да заличат граници - реални или въображаеми, все още съществуващи в съзнанието на хората.

Филм за феноменалната спортна кариера и бурна житейска съдба на най-известния българин по света – Христо Стоичков. Драматичен документален разказ за триумфите и сривовете на родения победител; за мисията да бъдеш лидер и да поведеш останалите в съдбоносните мигове; за реалните събития и митовете; за националното самочувствие и националния нихилизъм.

Филм за Леа и Еди. Този филм разказва с песни, попили Време-Дух, една истинска легенда за голямата певица, която си е отишла, ала продължава да живее с песните си. Филм за вечната любов и съдбовната връзка на един мъж и една жена и техния живот в музиката. “Страсти по Леа” е филм както за легендата Леа Иванова и Еди Казасян, така и за поколението на нашите родители, търсещи себе си в едно странно и страшно време. Това е филм за таланта, който независило от времето и пространството е в състояние да взриви с мощта си стените на отчуждението между хората и да ги направи по-добри.

Баба Шина Терзийска е останала единствена в село Кукувица. Няма вода, няма ток – само заснежен баир и 60 празни къщи. Веднъж месечно, когато дават пенсия, баба Шина слиза пеша до Широка Лъка. Седем километра. Два часа сама в планината. Това е друг свят – светът на едно празно село.