Документални филми

  • Първите години след 1989, с големите разочарования и проблеми. През очите на хората от Белица, които виждат ясно недъзите на новата власт, не прощават и на “доброто старо време” при Тодор Живков, спорят и се примиряват, и приемат живота философски.
  • Три новели за три типа живот, три начина на съществуване. Първата е за овчарите, които отглеждат стадата си под връх “Калин”. Тя звучи пасторално. Втората е за пазача на ПАВЕЦ “Калин”. В нея се долавя драматично напрежение. Третата разказва за психиатричната болница в с. Пастра. Тя вече звучи трагично.
  • Едно седемгодишно момиче от Виетнам и един 15-годишен юноша от Бейрут са българските символи на комунистическия интернационализъм в действие. Те са "деца на дружбата" – родени в борещи се за независимост и социализъм страни, отгледани и възпитани в социалистическа България. С падането на Берлинската стена и рухването на социализма тези "деца" са принудени да пораснат и да решат – дали да се завърнат в старата си родина, или да се превърнат във вечни емигранти.
  • . С нея печели най-престижната австрийска награда за "световна музика". Филмът проследява завръщането на младия виртуоз в България за първи път след 10 години емиграция. Тук, в Котел, център на най-бедната българска община според статистиката на ООН, той провежда семинар за талантливи местни деца музиканти.
  • Те не са учили никога кино. А са едни от най-популярните лица в българското кино. И пряко свързани с неговата история. Публиката ги обича. Нямат нито един филм със скрити, макар и дълбоки истини. Всички истини са явни. Приятели са отпреди да заработят заедно. И са великолепна тройка като от класиката – ту тримата танкисти, ту тримата мускетари, понякога тримата глупаци – но най-вече трима срещу триста. Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев ще ви повозят на въртележката в лунапарка на своя живот, където има повече минало, отколкото бъдеще, стари и нови случки, откъси от филми, кодоши и други дивотии, разпилени в два века и две системи. А на изхода ще се убедите, че ако цената на свободата е да те мислят за идиот, то тя не е толкова висока.
  • Димитър Шишманов, наследник на фамилията Шишманови, е юрист и дипломат, писател и хуманист, чието име е насилствено заличено след 1945 г. Филмът повдига завесата на несправедливата забрава, като максимално се доближава до една извънредно интересна личност чрез собствените му изповеди и откровения.
  • Филм за живота и уникалното дело на Добри Желязков – родоначалник на българската индустрия, създал в Сливен първата фабрика в цялата Османска империя. Образован и амбициозен, той е предприемчив организатор, изобретател и търговец. Като член на създаденото от Иван Селимински братство на родолюбци, участва активно в национално-освободителните борби. Принуден е от обстоятелствата да емигрира в Русия, откъдето впоследствие внася нови знания и индустриални технологии. Истински ренесансов човек, Добри Желязков винаги е готов да подпомага със средства обществено полезни каузи. Превратностите на съдбата не са в състояние да поколебаят несломимия му дух.
  • Филм за няколко деца, живеещи в Дом. За срещите на тези дца с техните родители. Филм за изгубените домове. Филм за намерения Дом.
  • Филмът проследява жизнения път на един клас от Казанлък, завършил през 1950 г. На фона на историческите събития в България през последните петдесет години на ХХ век, героите на филма разказват за изживения живот, за постиженията и разочарованията, за радостите и болките си.
  • Опит да се докосне духа в творбите на скулптора Александър Дяков, независимо дали осъществени, или само замислени. Авторът на творби с универсални морални послания се е превърнал в легенда за българския бокс, кино, артистичния живот и софийската бохема от втората половина на миналия век. Отделни щрихи при отстояване на принципите в творческия му път бележат социалните и житейски възгледи, които оформят неповторимата личност на Александър Дяков.
  • Филм за поета Кирил Христов, за събитията, вълненията, личностите и атмосферата от края на XIX до първата половина на XX век, както и за духовната безпътица, до която сме стигнали. Факти и събития, важни за съдбата и историята на нацията са забравени, изтрити, преиначени или са стигнали силно изкривени до следващите поколения. Личности, второстепенни в исторически план или творчески посредствени, са заели мястото на истинските духовни водачи на нацията. Така един от най-големите поети на България остава неизвестен.
  • Филм-сборник от спомени, полезни съвети, тълкувания и предчувствия, така, както са записани от тревненските резбари и иконописци в църковните кондики, в ерминиите и семейните библии. Иконостасите, създадени от тези мъже в различни краища на българската земя, побират в себе си цялата християнска философия и формират ценностната система на българина от онова време.
  • Филм за свирача на зурна Самир и неговите хора, за рода на Демко Куртов и смисъла на тяхната музика, за професията “музикант на повикване”, за хората, дошли от музиката.
  • Това е филмов разказ за тези срещи: изпълнени с емоции, с почуда и  недоверие, изненада от сблъсък на култури... Филмът поставя въпроси и за съдбата на Бранимира-Брани, Джон-Петко, Натали-Данка и Дозеф- Боян, Мария и Диян, които бяха осиновени в чужбина през последните години пред очите ни и пред обектива на камерата. България е единствената страна членка на ЕС, донор на деца за осиновяване в чужбина.
  • Жаждата за свобода кара Любо да избяга от България. При него бягството е по-скоро въпрос на инстинкт, отколкото на избор. Минава границата по време на събор в Калотина. След невероятни перипетии прекосява цяла бивша Югославия и след престой в лагер в Италия, заминава за Австралия, където известно време се занимава с рисков лов на крокодили. Попада му книгата “Реката от злато”, която променя живота му завинаги. Свободата и златото са неговата съдба и докато е жив, ще бъде част от тази авантюра.
  • През 1933 г. комендантът на Сулинското пристанище Еугениу Бо- тез, инженер по професия, написал роман. Озаглавил го и го подписал с името Жан Барт. Година по-късно умрял. В този странен роман за смели моряци, негърки-танцьорки и ко- варни прилъстители Жан Барт пророкува, че един ден от пълното с живот пристанище няма да остане нищо. А със смъртта на Европолис бавно и в мъки ще умре и Европа. Няколко години по-късно предсказанието започнало да се сбъдва...
  • Филм за съдбата на писателя, таврийския българин Мишо Хаджийски (1916–1944), повел около 2 000 наши сънародници от Таврия, Украйна, към България през Втората световна война. Самоубил се, за да не попадне в ръцете на палачите. Разказ за съдбата на българите, пръснати далеч от Отечеството. Филм за таланта... За достойнството... За избора да бъдеш човек и за цената на този избор...
  • Карлос е фламандец, потомствен пастир. Когато изгубва пасищата си в Пиренеите, пристига в България с 240 крави, без да знае нито дума български. Вярва в инициативата на силната личност, но не е подготвен за враждебността на селяните, с която ще се сблъска. Един нов възглед за света не успява да си пробие път в село Лесковец. Под натиска на враждебните селяни Карлос го напуска и заминава на другия край на България – в село Странджа, където най-после открива своя рай.
  • педагога, общественика и носителя на Хердерова награда, академик Марин Големинов. Филмът показва трудния път, който великият артист и достоен българин извървява в преломните за България и за цяла Европа години на XX век.
  • Филм за българския режисьор Едуард Захариев, за неговия непрекъснато устремен към загадката на духовното съвършенство, неспокоен и трескаво търсещ творчески дух. За умението и волята да създаваш всеки свой филм със съзнанието за последен шанс в пространството на киноизкуството, на цената на всичко, дори и за сметка на собствения си живот.
  • Североизточна България – Делиормана. Етническите и религиозните проблеми са се натрупали през годините и са рефлектирали дълбоко в душите на хората от този регион. На кого принадлежи това място с толкова дълга история – от древните траки до наши дни? Филмът внушава, че всеки има право да почита своя бог, търсейки път към етническа и религиозна толерантност.
  • Филм за ежедневието на хората в пловдивския квартал Столипиново.
  • Петко Бочаров е добре позната фигура в обществения ни и културен живот. Остър ум и невероятна памет. Активно професионално битие. И до днес – на 94 години – го канят като интересен събеседник в популярни телевизионни предавания. Интригува общественото мнение с агентурното си минало, за което сам  разказва... Уникална е възможността чрез автобиографичните спомени на Петко Бочаров да се направи осмислен, задълбочен и в същото време – човешки, непосредствено въздействащ филм за историческото развитие на страната ни през последното столетие.
  • Филмът е портрет на трима братя, произхождащи от сложна социална среда, и тяхната баба. Връзката между тримата братя е баба им, която разказва историята за нелекото им детство и покойната им майка. Приликите между братята се изчерпват с общото им второ име – Лилиеви – името на майка им. Най-големият брат Александър се стреми към върховете в професионалното фризьорство. Вторият брат Божидар се е оттеглил в манастир от суетата на светския живот, но признава, че му е трудно да спазва обетите. Най-малкият брат – Джими, бивш барман и ценител на женския пол, заминава за Белгия с намерение да се ожени за настоящата си приятелка.
  • Ален и Мари са французи, последователи на учението, създадено от българския духовен учител Петър Дънов. През 1990 г. те прекосяват полулегално няколко граници и пристигат в България. Ражда се тяхната дъщеря Ноен. Френското семейство заживява при най-примитивни условия, в опит да следва принципите на учението. Отначало селяните ги посрещат със симпатия, но сблъсъкът на различните ценностни системи е неминуем.
  • и седемте им музиканти се опитват да водят нормален живот в една не съвсем нормална страна – в своята Родина България. Под приятелския, различен и чувствителен поглед на Андре Шандел, белгийски режисьор, живеещ в София, тези десет души отронват зрънцата на спомените, надеждите и мечтите на едно поколение, което отказва да бъде загубено.
  • След трагичната смърт на нашия приятел и продуцент Анджей Трачиковски, тя изгуби смисъл. После, между безнадеждността и тъгата, възникна новата идея – историята на Орфей, който се спуска в подземното царство, за да изведе оттам любимата си Евридика...
  • Филмът разказва историите на няколко мечкари и на техните мечки, чиято съдба е да прекарват дните си от двете страни на една и съща верига. За странната и жестока връзка между човека и животното.
  • Документален разказ за първата българска книга с международно значение, успяла да привлече вниманието на европейския научен свят от XIX в. към България и нейното минало. Обявена още след появата си за мистификация, последвалите я анкети и изследвания на десетки просветени умове от миналия век до днес не са дали убедителен отговор на въпросите, свързани с нея.
  • Филм за хората, които, доведени до отчаяние от липсата на защита срещу набезите на “недосегаемите” престъпници, стигат до идеята за саморазправа. Един дърводелец от село Мечка, един вече пенсиониран учител по физика от София, един механизатор от Плевен. Те всички са подсъдими.
  • Осем години и половина в либийските килии. 3 097 дни в клопката на един диктатор. Средновековни инквизиции. Три смъртни присъди. Седем невинни български медици. Един документален филм, в който заложниците на Муамар Кадафи разказват.
  • Няма друго място на земята с такова разнообразие на езици, обичаи и култури. Традиционната религия е вярата в призраци и дълбоко вкорененият култ към предците. Духовете тук са навсякъде и магьосниците могат всичко.
  • Документален филм за годините на преход от тоталитаризъм към демокрация в България, който предлага цялостна интерпретация на периода в препратка към понятието "симулация" (по Жан Бодрияр). Заглавието е иронично продължение на популярната реплика на Зигмунд Фройд "Америка е гигантска грешка". Филмът се състои от интервюта с представители на публичните зони, в които симулацията е най-интензивна - политическите биографии, бизнеса, медиите, църквата ... Сценаристът Георги Лозанов изпълнява ролята и на водещ, който развива интерпретативния си подход през своите коментари на всяка от зоните и разговорите с техните типични представители.
  • Един емоционален филм с невероятното излъчване на Стефан Груев и с много френски, швейцарски, американски и български архивни кадри от епохата.
  • Филмът е разказ за различни модели в брачните отношения при някои привидно моногамни животни и птици. Съществува ли “изневярата”, както ние хората я разбираме, в природата? Съществува ли естествен механизъм, който регулира размножителните процеси? С изразните средства на научно-популярното кино, филмът дава отговор на тези въпроси.
  • Живял по време на тоталитарната система, Иван Кирков е правил компромиси. Страхувал се от репресивния апарат на властта. В същото време за собствена консумация заровен, както казва той, в „дупката, която си е изкопал“, създава изключително интересни и „еретични“ за времето си творби. Уморен от големия град и сложните взаимоотношения между хората, той се връща в родния си Асеновград, за да се потопи в спомена от детството. Да се зареди с положителна енергия от чистите взаимоотношения. И резултатът е невероятен.
  • , за големия български драматург и поет Иван Радоев, който между 1981–1985 е отговарял на въпроси на литературоведката Мария Гарева. Записите на тези интервюта са сред малкото запазени автентични изповеди на големия български творец. Те са основата на този кинодокумент  изобилстващ с вълнуващ архивен снимков и филмов материал. Филм за моралната сила на творец, живял във време на духовна и политическа диктатура.
  • Филмът е портрет на посткомунистическа България, в центъра на който е всекидневието на двама приятели. Единият – лекар психиатър, опитващ се да се измъкне от потискащия го свят на лудницата и проблемите си с помощта на алкохола и психеделичната музика, която композира; другият – бивш политически затворник, една от най-известните фигури на антикомунистическата опозиция от 90-те години, днес бизнесмен, борещ се с всички сили да си осигури място под слънцето в един безкомпромисен свят. Противопоставяйки световете на тези две човешки същества, филмът разкрива не само разпадането на едно болно общество, което не намира сили да се преустрои, но и умирането на едно старо приятелство, което нищо не може да спаси.
  • Преди милиони години делфините напуснали сушата и се понесли към дълбините на океана... Ако затворим очи и мислено ги последваме, си представяме... В седем епизода по 20 минути - хармония от цветове и движения владее сините простори на Големия Бариерен Риф край бреговете на Австралия.
  • Филмът се занимава с анализ на личността на Иван Стоянович (Аджелето) и неговото отражение върху българската историята. Той е революционер, обществен и държавен деец, член на БТЦРК, директор на пощите, телеграфите и телефоните. Нихилист по занимание, царедворец по душа. Животът му преминава в бурните първи десетилетия на XX век, изпълнен с политически спорове, две световни войни и множество превратности. На 14 февруари 1947 г. Иван Стоянович умира. Два дни преди смъртта си той споделя с близките си: “В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова – отивайки си от този свят – ви жаля.”
  • Един монарх, малко преди да абдикира, започва строеж на железопътна линия, която има стратегическо, икономическо и културно значение за областта и царството. Войната не е свършила. Сто години след това, без да има война, правителството, управ-лявано от неговия внук, закрива тази линия по крайно неясни причини. Какво следва? Светкавично, ван-далско разграбване, житейска катастрофа за много хора. Разруха.
  • Филмът е разказ за едно от етническите прочиствания на Балканския полуостров, проведено от комунистическата власт в България през 80-те. И до днес изстрадваме последиците от насилственото преименуване на почти един милион етнически турци. Три жени и техните разделени семейства са в центъра на повествованието. Една история за хората, чийто идентитет е насилствено откраднат, но които въпреки всичко са изпълнени с неизчерпаема страст за оцеляване.
  • Това е филм за странната съдба на последния магьосник от едно голямо поколение български илюзионисти - Антраник Шаварш Арабаджиян или Астор, както го познава целият свят. Още през 1981 г., преди да навърши 40 години, получава за магическо изкуство в САЩ. Познал е върха, но е запазил страстния стремеж да покорява. И сега притежава една легенда в гилдията -последната илюзия на великия Худини.
  • Документален филм за живота на няколко български семейства, които в годините на прехода емигрираха в Испания, за човешкото отношение и приятелството на испанците, които също са преживели години на емигрантство.
  • Това е не само музикален филм за певицата Йълдъз Ибрахимова, макар че музиката присъства навсякъде – джазирани версии на цигански песни, на български и турски народни песни в блестящата, дълбока, топла, скръбна, но оптимистична интерпретация на концертиращата Йълдъз. Залите се пълнят както в Турция и Франция, така и в България. Йълдъз преживя унижението и болката от грубата асимилация – нейната, на семейството й, на цялата малцинствена общност, към която принадлежи. Тя фокусира в себе си целия драматизъм на Балканите: насилието над малцинствата, недоверието между две съседни страни, трудната съдба на жената, която се бори да реализира своя талант; и накрая – музиката, която прехвърля тъй нужния мост между хората и държавите в името на мира и любовта.
  • Кой досега е доказал, че светът, а и вселената, дето святка и мъглее там някъде, не е един огромен казан, под който от време на време (и сега, може би) някой подхвърля съчки и дърва, и следи тънката струя от кранчето?!
  • Началото на ХХ век. Европейските материални и културни ценности навлизат в България. Разказът е изпълнен с чувство за хумор, много непозната информация и разсъждения за философията и духа на новия век. Очевиден е паралелът с идващия нов век днес. Нещо ново идва. Нещо се сменя – нека да се обърнем назад и с усмивка да видим как това е ставало преди 100 години у нас.
  • Васил Иванов е голям български художник, белязан със странната съдба да премине самотно и тихо пред очите на бляскавата слава. Картините му са известни на света. Те са делили стените на престижни европейски зали с картините на класиците на френския импресионизъм. Но в България – случайно или не – творчеството му е останало почти незабелязано. Както се казва, никой не е пророк в собствения си дом.
  • Долни Цибър е голямо село в Северозападна България – най-бедния регион на Европейския съюз. 99 % от селяните тук са цигани. Заради стремежа на местните хора към образование медиите иронично са нарекли селото „ромския Кеймбридж”. Филмът проследява неговото ежедневие в продължение на една година.
ЕЛЕКТРОНЕН ОБМЕН
Български