01.01.2001
Най-добрият ти приятел е между живота и смъртта, сам в американска болница, на другия край на света. Как да му помогнеш? Според древна легенда в това забравено от Бога и света място, наречено България, имало песни, които възкресявали. Ще повярваш ли? Ще тръгнеш ли да търсиш песен рещу умирачка?
01.01.2001
Това е сурова, иронична, парадоксална... и нежна история за група млади хора, които живеят в малък крайморски град. Начинът им на живот е суров, шегите им са прости, сексът - първичен. Разбиранията им за човешко достойнство, приятелство и задължения са примитивни. Проследявайки малките подлости и "невинни" убийства, филмът - с топлота и съчувствие - ни кара да разберем и простим на героите. Защото малко по малко осъзнаваме, че този абсурден, безплоден живот е и наш.
01.01.2001
01.01.2001
Евагорас е семеен мъж, който живее в Кипър. Той има пет дъщери и тайно копнее за син. За това дава на Свети Андрей честната си дума, че ако му се роди син, ще извърви пеша целия път до манастира на Светеца и ще стигне там за именния му ден. Най-сетне му се ражда син и той трябва да изпълни обета си. Преди дългото пътешествие през целия Кипър, баща му, който е свещеник го предупреждава: "Сине мой, пътят ти ще бъде пълен с изкушения. Внимавай, защото трябва да бъдеш чист, когато стигнеш при Светеца!" Евагорас обещава. Но за нещастие, по време на пътуването, стараейки се да стори добро, той извършва всевъзможни грехове...
01.01.2001
Тази история започва с молитва. И завършва с молитва. Първата е отправена към Бога. А втората - към дявола. Между двете молитви е Павел - талантлив, безотговорен и неорганизиран музикант и композитор. Всичко е прекрасно до мига, когато разбира, че е загубил любимото момиче. За да си върне любовта й - Павел е готов на всичко - дори и да се помоли на дявола. Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на дявола, това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а дяволът приема само един залог...
01.01.2001
Това е не само музикален филм за певицата Йълдъз Ибрахимова, макар че музиката присъства навсякъде – джазирани версии на цигански песни, на български и турски народни песни в блестящата, дълбока, топла, скръбна, но оптимистична интерпретация на концертиращата Йълдъз. Залите се пълнят както в Турция и Франция, така и в България. Йълдъз преживя унижението и болката от грубата асимилация – нейната, на семейството й, на цялата малцинствена общност, към която принадлежи. Тя фокусира в себе си целия драматизъм на Балканите: насилието над малцинствата, недоверието между две съседни страни, трудната съдба на жената, която се бори да реализира своя талант; и накрая – музиката, която прехвърля тъй нужния мост между хората и държавите в името на мира и любовта.
01.01.2001
Кърджали, лятото на 2001 г. Извън предизборни кампании. Без сътресения. Няколко лични истории на жени между 15 и 83 години. От различни етноси и религии, понякога в необичайни съчетания. С различни – а може би и с общи – мечти. В този запустяващ край животът продължава тихите си битки.