1992

“Бракувана земя е вече подивяла от безлюдие. Не мога да го разбера това и тъй ще си отида. ... Ще дойдат, Петре, казвам ти, ще дойдат времена – деца, козлета и петли по покривите ще топуркат пак, а аз ще се усмихвам от пръстта...”

Бившият Партиен дом в центъра на София: огромни пространства, безкрайни коридори. Гранит, мрамор, резбовани дъбови бюра. Петолъчки, сърпове и чукове... Пустота. Няма ги хората, които оттук се разпореждаха със съдбите ни. Един познат смях се лута из смълчаните кабинети и коридори. Върху развалините от най-оживената търговска част на предвоенна София, развалините от неизброими човешки съдби. Но всичко отминава. Ленин и Димитров са свалени от пиедесталите. Обгорялата цитадела е обрасла с млади дръвчета.