Бракувана земя

“Бракувана земя е вече подивяла от безлюдие.
Не мога да го разбера това и тъй ще си отида.
... Ще дойдат, Петре, казвам ти, ще дойдат времена –
деца, козлета и петли по покривите ще топуркат пак,
а аз ще се усмихвам от пръстта...”