2009

Град. В него всичко се движи, колите се надпреварват по улиците, хората препускат в забързаното си ежедневие. Всичко кипи в бясно движение. Но не! Две коли са се застопорили една срещу друга. Шофьорите упорито отказват да си направят път, твърдо решени да не отстъпват от позицията си. И успяват. Не само спират движението, но дори и времето. Нещо повече... То тръгва назад.

Това е филм за странната съдба на последния магьосник от едно голямо поколение български илюзионисти - Антраник Шаварш Арабаджиян или Астор, както го познава целият свят. Още през 1981 г., преди да навърши 40 години, получава за магическо изкуство в САЩ. Познал е върха, но е запазил страстния стремеж да покорява. И сега притежава една легенда в гилдията -последната илюзия на великия Худини.

Той е на 50. Нещо се е случило с него тази нощ. Две красиви жени и един репортер говорят за това. Обаче историите на тримата са абсолютно различни.

Филм за Георги от Варна, който от години живее в едно рибарско селище и изкарва прехраната си с риболов. Животът му е тежък. На всичкото отгоре едно от децата му (на 27 години) е с ментални проблеми. Но той отказва да го даде в социален дом и се грижи с трогателна нежност за него. Георги е човек, който не се отчайва и не се оставя да бъде победен.

Виден политик и общественик, може би последният идеалист на революцията, безнадежден романтик, писател, интелектуалец, нежен лирик, талантлив художник, непримирим публицист. Обогатил със своето творчество следосвобожденската ни литература, създал и организирал професионалните основи на изобразителното, театрално и певческо изкуство. Модернизирал образователната ни система. Една кристално честна натура, готова на истинска саможертва за България. С популярната сред съвременниците си фраза "Не приемам", отблъсква всякакъв опит за корупция и нечестност в политическите си и лични взаимоотношения.

Живи емоционални образи, блестяща актьорска игра в оригинална провокативна интерпретация на българската класика. Те са немили и недраги, но не отчаяни; скитници и голтаци, но горди и свободолюбиви; нехранимайковци за еснафите, герои за потиснатите и унижените. Те са немили-недраги и намират смъртта си в търсене на свободата за своите сънародници. “Хъшове” е първият български телевизионен филм с висока резолюция. Замислен е през 2005 г. след успеха на едноименната театрална постановка в Народния театър. Съвременна интерпретация на класическото литературно произведение.

Филмовият разказ визира времето и пространството на миналото, пренесени в действителността на новото време. Той не само отдава почит на Никола Вапцаров по случай 100 години от неговото рождение, но е и послание на поета към младото поколение за изключителната сила на човешкия дух, превърнал в триумф страданието за по-добър живот.

В Куба всичко се изразява с музика - обяснението в любов и добрата реколта, раждането на дете и загубата на магаре, копнежа и меланхолията... Кубинската музика днес е позната навсякъде, но малцина знаят какво означават думите и , кога са създадени тези стилове и откъде произлизат. С помощта на голямата българска певица Йорданка Христова надникваме в тайната стая на кубинската музика, в забравените файлове, където се пази историята на сона и болерото.

Филмът разказва за строителите на съвременна България. Те са редови, средностатистически българи, турци и цигани, брадясали от несбъдване, пропити от очакване, съсипани от изнурителния строителен труд и убийствена мизерия, мъже и жени от различни етноси, възрасти и социални прослойки, в командировка по Черноморието повече от девет месеца годишно. Съдбата ги е събрала уж произволно. Филмът проследява дните им на строежа, вечерите в кръчмата и кратките им отпуски в постоянното им местожителство по паспорт.