2007

Това е филм за Жул Паскeн, едно от големите имена на изкуството през XX век. Разказът е през погледа на френския галерист Рамберт, който се среща с творчеството на Паскeн доста след смъртта му – през 1948 година. И изкуството на този художник се превръща в голямата любов на живота на Абел Рамбер.

Забележително красив за гледане и слушане, е като приказка, на която е вдъхнат ярък живот. При цялостното разгръщане на сюжета, филмът страховито докосва най-дълбоки струни в сърцето. Рубен е младеж, който заедно с майка си и разнообразната прислуга живее в голямо имение в провинцията в края на XIX в. Рубен е незрящ, но и невероятно проклет и управлява стопанството чрез яростни избухвания и заплахи. Тази потискаща атмосфера се променя напълно с появата на Мари - бледа като снега, доста странна на вид, по-възрастна от него жена, чиято воля е не по-малко силна от волята на Рубен. Тъй като обича книгите повече от всичко друго, тя е наета да му чете, но отказва да се забърква в неговите ежби. Това е идеалната работа за Мари. Белязана емоционално от травма в детството, тя вижда себе си като гротескно създание, така че един сляп работодател само облекчава терзанията й. Рубен не обича никого и нищо, докато кроткото проникване на Мари в дълбините на душата му не поражда привързаност, по-силна от всички негви усещания досега. През мрачните зимни месеци двамата неразбрани аутсайдери се откриват един друг. Тази невероятна идилия рухва с появата на лекар, който твърди, че зрението на Рубен може да се възвърне чрез нова хирургична процедура. Рубен иска операцията, за да може най-после да види любимата си и света около нея, но убедена, че той ще открие грозотата й и единствената й любов ще рухне, Мари изпада в паника.

Линия, разделяща земята от небето. Човек, бягащ към хоризонта. Ще достигне ли линията? Ще я прекрачи ли? Или ще я хване? Какво ще разбере за себе си, когато тя вече е в ръцете му?

Лазар Перков е човек, на когото всичко му върви. Млад и красив лекар, той има хубава съпруга и дете, къща и добра работа. Наричат го Щастливеца, но сякаш в живота му липсва нещо много важно. Той непрестанно се старае да удовлетворява очакванията на строгата си майка и отегчената си жена. След като едва оцелява при тежка злополука, животът му се променя по неочакван начин.

Филмът е опит не толкова за житейска, колкото за духовна биография на писателя Емилиян Станев. Надникване в бесовете, бушували в душата му; размисли над злощастната ни историческа съдба; разсъждения за вечните български заблуди, илюзии и противоречия.

Разказ за едно село, което изпреварва събитията. Селото на бъдещето се намира В Троянско и носи дълбокомисленото име Дълбок дол. В него има на два пъти реставрирана църква, училище с детска градина, компютърен клуб, ателиета за занаяти и изкуства, тенискорт, из него често бродят чужденци, виладжии, дори и кинаджии. Но и някои неща си няма. Като примерно деца, жители и... кръчми. е древното название на това необикновено село.

След страшен кошмар с преследвания, вълкът се събужда и с нетърпение се приготвя за среща с най-красивата Зелена шапчица. След няколко поредни кошмара и събуждания пред вратата се появява най-после тя. Вечерта и нощта са прекрасни и романтични, но цената за тях е прекалена - любимото домашно прасе да бъде закуската на влюбените. Вълкът намира сили да прекрати и този ужасен сън, но само за да се озове в реалността, където облечен в бабините дрехи чака... Зелената шапчица.