2003

Виенски валсове и смешни, селски исторически анализи. Войната обикновено оставя тежки следи в живота на хората. Но в семейството на Иван Чучуригин от с. Царевец Първата световна война е спомен за нещо недостижимо и красиво. Неговият син и местният историк с особено уважение разказват за френските любовни авантюри на бай Иван. Истина или красива измислица?

“В малък ресторант в Истанбул вечерях с приятели от различни балкански страни – грък, македонец, турчин, сърбин и аз, българката. Там чух песента, чиято история разказвам в този филм. Веднага след като чухме песента, всеки от нас започна да си я тананика на своя собствен език. И всеки настояваше, че песента е от родната му страна. Така възникна спорът – чия е тази песен? Исках да узная защо и другите претендираха, че е тяхна.” Адела Пеева

Сатиричен поглед върху мъжко-женските отношения и неочакваните обрати в живота.

Концертна зала. Мелодията е изпълнена от мобилните телефони на публиката. Оркестърът аплодира. Диригентът припада.

История за живота на един самотник, който в стремежа си за лично щастие осмисля живота на другите “щастливци”.

Франсоа - французин, социолог - пътува за българското селце Кестен, на границата ни с Турция и Гърция, за да изследва етнически конфликти. В Кестен Владимир представлява всички власти - директор на училището, началник на пощата, управител на кръчмата, селкоопа и всичко останало, което мърда и все още диша на сто километра околовръст.Владимир е и кмет на селото. Жертва на странни сили и идеи, в които въвлича жена си Мария, Владимир в битието си на Кмет става любовник на собствената си съпруга, като Директор на училището й устройва сцени на ревност и я следи, като Началник на пощата я ухажва притеснено и несръчно. Мария не знае на кой Светия да се моли. Отдава се на магьосничество, само и само да го върне към здравия разум... Напразно. Накрая зяживява с тримата - Директора, Началника на пощата и Кмета... И всичко това до пристигането на Франсоа. А после...

Първата от пет миниатюри по 2 минути, пародиращи любовта между мъжа и жената. Една весела версия на нереализирана любовна връзка между Жомео и Рулиета.

Две немски еврейчета заедно с техния възрастен чичо бягат от развилнелия се фашизъм в Европа към земята на техните деди - Палестина. Те трябва да се доберат с влак до Истанбул, а оттам да продължат с кораб. Неочакваната смърт на чичото е причината двете деца да се озоват вместо в Истанбул, на Софийската централна гара. Съдбата ги среща с пътуваща артистична трупа и от този момент започва и българската част от тяхния път към оцеляването. Мизерни хотели, раздрънкани автобуси, "бляскави" артистични изяви и постоянно безпаричие се редуват като в цветен калейдоскоп. София, Пловдив и Шумен, и най-после мечтаната Варна. Аркашките нямат пари, но залагат всичко каквото имат, за да качат децата на кораба. Страдат, когато ги изпращат, но са щастливи, че са направили нещо, което за всеки човек би трябвало да е нормална постъпка - да помогнеш на ближния, когато той е в беда. През Втората световна война България успява да спаси всички свои граждани от еврейски произход - над 50 000 души.