2003

Първата от пет миниатюри по 2 минути, пародиращи любовта между мъжа и жената. Една весела версия на нереализирана любовна връзка между Жомео и Рулиета.

Две немски еврейчета заедно с техния възрастен чичо бягат от развилнелия се фашизъм в Европа към земята на техните деди - Палестина. Те трябва да се доберат с влак до Истанбул, а оттам да продължат с кораб. Неочакваната смърт на чичото е причината двете деца да се озоват вместо в Истанбул, на Софийската централна гара. Съдбата ги среща с пътуваща артистична трупа и от този момент започва и българската част от тяхния път към оцеляването. Мизерни хотели, раздрънкани автобуси, "бляскави" артистични изяви и постоянно безпаричие се редуват като в цветен калейдоскоп. София, Пловдив и Шумен, и най-после мечтаната Варна. Аркашките нямат пари, но залагат всичко каквото имат, за да качат децата на кораба. Страдат, когато ги изпращат, но са щастливи, че са направили нещо, което за всеки човек би трябвало да е нормална постъпка - да помогнеш на ближния, когато той е в беда. През Втората световна война България успява да спаси всички свои граждани от еврейски произход - над 50 000 души.

Интерпретация на стари български митове за сътворението. Някога, много отдавна, небето било много близо до земята и Господ често слизал, за да наглежда Божиите творения. Но след време светът на хората станал толкова шумен и объркан, че Господ си вдигнал небето по-високо. И още по-високо. Толкова високо, колкото го виждаме днес.

Смешен, шарен клоун прави лудо представление пред публика, по време на което му се случват какви ли не неудачи. Фееричното представление завършва със спукване на балоните, на които летят зрителите и на финала разбираме, че всичко е било въртележка над леглото на бебе-клоун, което се разплаква. Влиза мама-клоун в клоунска детска стая в клоунски свят.

Децата на две семейства – християнско и мюсюлманско, всеки ден пътуват километри при изключително трудни условия до последното незатворено училище в крайграничната зона между България, Гърция и Турция. Какво дава надежда на тези хора, живеещи в обезлюден район със сложно историческо минало?

Идилия, решена в стилистиката на бродираните ковьорчета, които се поставят зад готварските печки. Майка изпраща детето си да играе на война. Времето тече и синът се завръща от игра брадясал, немощен и осакатен.

Сивият делник на няколко души от един провинциален град. Животът им тече между усилията да свържат двата края, семейните грижи и кръчмата. Но ето, че в един-единствен миг от годината хората забравят без личните си житейски роли и се чувстват важни и значими. Те стават главни участници във Възпроизвеждането – традиционната възстановка на сцени от избухването на Априлското въстание, с която всяка година Копривщица чества празника.

Филм-гротеска. Чужд поглед върху скучното ежедневие на “разумния човек”, изнемогващ под бремето на митове, желания, инстинкти и самото му съществуване провокира краха на митологията и митологията на краха.