1998

Бесарабски българин, завършил кинорежисура в София, прави изповедален портрет на семейството си от Украйна, чиято съдба отразява етнически, политически и социални измерения на настоящето.

Филмът проследява разкола в Българската православна църква. Някои от причините за него са в историята, други – в събитията от последните няколко години. Нуждата на хората от вяра влиза в противоречие с дребнави свади на личности от висшия клир, които са забравили мисията си на духовни водачи.

Филмов разказ за човек, който загубва единственото си жилище, защото се опитва честно и почтено да построи мандра по времето на премиера Виденов.

Бай Методи и леля Будинка от село Лозен са хора работни, свързани със земята и болеещи за нея. Докато се бави незнайно докога връщането на земята в реални граници, те двамата, както и много други като тях, обработват по най-примитивен начин малки парчета земя, за да изкарват прехраната си.

Филмът се развива в рамките на едно денонощие преди Коледа.

Портрет на Формация Студио Балкантон - ФСБ по случай 20-годишнината от създаването й.

“Най-чистите хора на земята сме, най-благите. Ромът е най-миролюбивия човек. Ами заради това, защото никога не е воювал заради парче земя...” “Мога да живея без всякакъв адрес! Никога няма да съжалявам, че съм се родила циганка. Никога!” – твърди циганската певица и поетеса Анита Кристи, която участва във филма заедно с други цигански оркестри и музиканти, както и с роми, лишени от свобода.

За главния герой на тази гротеска, Човекът, деветте кръга на ада не са нещо повече от панаирджийски балаган, една неделна разходка из Дисниленд, пътуване с влакчето на ужасите, въртележка върху виенско колело. Защото адът има девет кръга, но десетият кръг е животът. Сартър твърди, че “Адът – това са другите”. А може би адът – това сме всички ние... На шега, разбира се.

Седем анимационни скеча: