1998

Филмов разказ за човек, който загубва единственото си жилище, защото се опитва честно и почтено да построи мандра по времето на премиера Виденов.

Бай Методи и леля Будинка от село Лозен са хора работни, свързани със земята и болеещи за нея. Докато се бави незнайно докога връщането на земята в реални граници, те двамата, както и много други като тях, обработват по най-примитивен начин малки парчета земя, за да изкарват прехраната си.

Филмът се развива в рамките на едно денонощие преди Коледа.

Портрет на Формация Студио Балкантон - ФСБ по случай 20-годишнината от създаването й.

“Най-чистите хора на земята сме, най-благите. Ромът е най-миролюбивия човек. Ами заради това, защото никога не е воювал заради парче земя...” “Мога да живея без всякакъв адрес! Никога няма да съжалявам, че съм се родила циганка. Никога!” – твърди циганската певица и поетеса Анита Кристи, която участва във филма заедно с други цигански оркестри и музиканти, както и с роми, лишени от свобода.

За главния герой на тази гротеска, Човекът, деветте кръга на ада не са нещо повече от панаирджийски балаган, една неделна разходка из Дисниленд, пътуване с влакчето на ужасите, въртележка върху виенско колело. Защото адът има девет кръга, но десетият кръг е животът. Сартър твърди, че “Адът – това са другите”. А може би адът – това сме всички ние... На шега, разбира се.

Седем анимационни скеча:

Весел и тъжен разказ, подобен на еврейски виц, решил да обвие тъмните страни на живота в комични рамки. По онова време най-бедняшкият квартал на Пловдив е уникално кътче в Европа, където съществува пълна етническа хармония между българи, турци, арменци, евреи, гърци и цигани. Поп, равин и ходжа, и един антихрист, наречен  Къркача, са влюбени в една и съща едрогърда ханъма. Покрай тяхното съперничество, кавги и другарства начева и първата игра на любов между потомците им - еврейско момче и арменско момиче. Политическите ветрове разбиват идилията и разделат 12-годишните влюбени. След години, евреинът, вече професор, и арменката, учетелка по пиано, ще се срещнат неочаквано.

Едно денонощие от живота на Елена, работничка на валцова преса "Вагнер", тип 1933 г. Едно особено денонощие, което започва със сбъдването на нейната мечта - да получи апартамент на изплащане. В този дъждовен ден, изтощена от щастие, Елена заспива в празния апартамент. Събужда се през нощта много гладна. Така започва нейното пътешествие по етажите в търсене на парче хляб. Една нова "мечта", която този път няма да се осъществи.