1995

Филмът проследява едно пътуване с автобус по маршрута София-Берлин. Различни хора разказват кой закъде и с каква цел е тръгнал, какви са очакванията им от срещата с Европа. Оказва се, че в автобуса пътува като че ли цяла България.

Това е и филм за културната памет на страната ни, за съдбата на редица художествени паметници с общопризната ценност.

Филм за българския цар Фердинанд – космополит по рождение, който използва националната идея на българите за задоволяване на собственото си тщестлавие.

Безпощадна сатира на обществото без посоки. Трагикомични ситуации, в които смехът измества сълзите и прави място за размисъл. Опит за демитологизация на основни български стойности. "Трака-трак" - това е българският влак, люшкан между сарказма и самоиронията. Пъстър калейдоскоп от нашенски нрави, разкрити в едно пътуване към надеждата.

Преди 21 години, 16-годишната Мария е избягала в Америка с по-малкия брат на мъжа си. Синът й Янис, студент и фотограф-любител участва в рок групата "Крилото на мухата". Когато не репетират, рокаджиите свалят мадами на всякаква възраст, бият се и философстват. Но скоро безгрижният живот на Янис е прекъснат от завръщането на майка му от Америка. Янис мрази майка си и се опитва да й отмъсти, като обира дома й и пребива чичо си. Сменя често гаджетата си и когато най-сетне открива любовта на живота си, се проваля. Отчуждава се все повече от приятелите си и се отправя съвсем сам към последната фатална среща с чичо си.

Първите години след 1989, с големите разочарования и проблеми. През очите на хората от Белица, които виждат ясно недъзите на новата власт, не прощават и на “доброто старо време” при Тодор Живков, спорят и се примиряват, и приемат живота философски.

Преди милиони години делфините напуснали сушата и се понесли към дълбините на океана... Ако затворим очи и мислено ги последваме, си представяме... В седем епизода по 20 минути - хармония от цветове и движения владее сините простори на Големия Бариерен Риф край бреговете на Австралия.

Кой досега е доказал, че светът, а и вселената, дето святка и мъглее там някъде, не е един огромен казан, под който от време на време (и сега, може би) някой подхвърля съчки и дърва, и следи тънката струя от кранчето?!