1993

Филмът е посветен на 50-годишнината от спасяването на евреите в България от нацисткия геноцид. Авторът се вглежда в съдбите на трима съвременници: Симон Варсано – 38-годишен, фотограф; Аврам Бехар – 79-годишен, равин; Йосиф Сърчаджиев – 49-годишен, актьор. Структурата наподобява три новели, обединени от лайтмотива за съхраняването на човешкото достойнство, въпреки житейските превратности.

Баба Шина Терзийска е останала единствена в село Кукувица. Няма вода, няма ток – само заснежен баир и 60 празни къщи. Веднъж месечно, когато дават пенсия, баба Шина слиза пеша до Широка Лъка. Седем километра. Два часа сама в планината. Това е друг свят – светът на едно празно село.

Не играем ли винаги на тази прастара игра – жмичка? Тръгваме на път, за да намерим някого или нещо, а откриваме, че животът неусетно ни се е изплъзнал, докато сме броели до десет в двора на нашето детство...

Животът на героя в прозаичната реална действителност и другия му живот - този на неговото отражение в колажирания свят на огледални образи, картини, музика, любов... Еднакво изтощени от иначе различните преживявания героят и двойникът му се прибират  в общия си дом и уморени лягат да спят сляти в един образ.

Кошмарният ден на човека, представен като конфликт с битовите уреди в къщата.

Моряците се готвят за път. Вятърът е благоприятен и ако не беше жената на борда, пътуването можеше да бъде и успешно.

Девет миниатюри скечове, отнасящи се до различни видове спорт.

С виртуозното изпълнение на цигулка момиченцето Мими ни въвежда в приключения и “криминални интриги”, свързани с нея и двамата й приятели Жоро и палавника Пепси.