1993

Красивата Ани е прикована в инвалидна количка след тежка катастрофа. Всяка нощ тя разговаря с радиожурналиста Радо. Той я използва в предаването си, но не иска да свърже живота си с нейния, въпреки, че тя го обича. Става чудо - мъчително и трудно Ани прохожда. Но прохождането я отвежда в един свят на духовни инвалиди.

Малка погранична застава. Един войник, следвайки условията на системата, постепенно се превръща в убиец.

Малко селце в България. От векове тук съжителстват българи и турци. По време на възродителния процес имената на турците биват насилствено сменени с български. Настават вълнения, мнозина емигрират. Днес някои са се върнали, но отношенията във въпросното село, а и не само там, са сложни. Напрежение се усеща даже в детските игри...

България, 1944 г. Филмът проследява дейността на правителствата Багрянов-Муравиев, разказва за известни исторически личности от онова време и осветлява съдбата им след 9 септември 1944 г.

Документален филм, който се опитва да погледне лошото в очите. Лошото, което всеки носи в тъмната страна на душата си, което “ни кара да разбираме какво значи доброто”...

Филмът е посветен на 50-годишнината от спасяването на евреите в България от нацисткия геноцид. Авторът се вглежда в съдбите на трима съвременници: Симон Варсано – 38-годишен, фотограф; Аврам Бехар – 79-годишен, равин; Йосиф Сърчаджиев – 49-годишен, актьор. Структурата наподобява три новели, обединени от лайтмотива за съхраняването на човешкото достойнство, въпреки житейските превратности.

Баба Шина Терзийска е останала единствена в село Кукувица. Няма вода, няма ток – само заснежен баир и 60 празни къщи. Веднъж месечно, когато дават пенсия, баба Шина слиза пеша до Широка Лъка. Седем километра. Два часа сама в планината. Това е друг свят – светът на едно празно село.