- Фавнът с най-красивите рога среща Нимфата и се влюбва. Той я преследва, а с дългите си крака тя го кара да се люшка между отчаянието и надеждата. Нимфата го води все по-дълбоко в гората. Той е уверен, че ще я настигне, удвоява усилията си... и тогава се оказва, че тя го примамва в капан. Фавнът става жертва на Ловеца, който е сключил сделка с Нимфата.
- Смешен, шарен клоун прави лудо представление пред публика, по време на което му се случват какви ли не неудачи. Фееричното представление завършва със спукване на балоните, на които летят зрителите и на финала разбираме, че всичко е било въртележка над леглото на бебе-клоун, което се разплаква. Влиза мама-клоун в клоунска детска стая в клоунски свят.
- Кошмарът се надига от калното езеро, сред жесток кикот, и се втурва към града, населяван от обикновени хора, полицаи, престъпници, наркомани, дилъри, военни, хулигани и влюбени души. Кошмарът има една-единствена цел – да ги ужаси. Но понеже животът се оказва дори по-страшен, накрая истински уплашеният е самият Кошмар, а не хората. Какво, не разбрахте ли? Хора, сега е моментът – изгонете вашите кошмари.
- Динамично и драматично, филмът показва връзката между живота и смъртта и тяхната вечна спътница – Кръвта. Освободена от затвора на мъртвото тяло, тя става самостоятелна, започва да расте и като огромно чудовище обгръща и завладява целия свят. Заиграва се със самата Земя и триумфира в името на смъртта. Все пак, съвсем малко от тази кръв може да върне живот.
- Това е история за страшната любов между един вълк и една овца. Вълкът е принуден да изтърпи хиляди лишения и препятствия в името на любовта, но както обикновено става в живота, бива излъган, което го кара да стане отново вълк.
- Камъкът стои в основата на света. Той може да променя хората, да носи страх и разрушение, любов и съзидание, да се превърне в любящо сърце и да стане център на дома и на семейството. Защото Камъкът е като любовта между Мъжа и Жената - помита старото и води след себе си новото. На Балканите всичко изглежда просто - един Мъж, една Жена, една Къща, една Планина, едно Дърво, едно Магаре, едно Козле. И един Камък, който прокарва пътища, среща хора и сплита съдби.
- Рицар отива на среща с принцесата на своите мечти. През това време я напада змей. Рицарят идва на помощ. При битката той започва да разбира, че принцесата не е точно тази, за която е мечтал. Рицарят намира начин да се освободи от нежеланата принцеса и змея и да продължи търсенето на истинската дама.
- , , – продължение на сериала, започнал през 1958 г. Само детето може да види света с чисто сърце и да му се посмее. Да му се посмее от любов и чрез смеха да го оправдае. Анчето се смее на глупостта, неправдата, грозотата в човешкото поведение. Понякога и то става смешно в своя порив да опознае света. Предизвиква нашия смях, но и нашата любов.
- Една история за това как можем да бъдем смачкани от системата. Можем да я наречем и модерна версия на мита за Икар.
- Идилия, решена в стилистиката на бродираните ковьорчета, които се поставят зад готварските печки. Майка изпраща детето си да играе на война. Времето тече и синът се завръща от игра брадясал, немощен и осакатен.
- Главните герои са Мирко и Марко – това са две толкова непослушни момчета, че са станали истински магарета.
- Нова, съвременна версия за невероятните приключения на Синдбад Мореплавателя. Приказката на Шехерезада е послужила само като основа за пародия. Симбад разказва историята на своето забогатяване. Комедийният ефект е постигнат чрез разминаването между хиперболизирания дикторски текст и визираните ситуации.
- Слоницата в зоопарка е с болен крак и не я лови сън. Вечерта, измъчена от болката, слоницата се заслушва в звуците наоколо. Заравя се в старите вестници, струпани в клетката й. Зачита се и се замисля за собствения си живот и за съдбите на животните и хората наоколо. Научава от вестниците, че и животните ги осиновяват и се замисля дали и тя да не подаде молба за осиновяване. Но така се случва, че едно малко чакалче избягва от клетката си. Всички го търсят, а то се е озовало при болната слоница. Кой кого ще осинови?
- Пореден филм от хумористичната поредица на Стоян Дуков. Във всеки филм от тази поредица авторът с любов и хумор разкрива някакъв народен обичай или някаква национална особеност на българска народопсихология. Характерни са неочаквани парадоксални обрати, които ни карат да плачем и да се смеем едновременно. Зрителят се припознава в героите, а незлобливата и топла самоирония не го унищожава с бичуването на пороците, а го кара да се смее. е оцветен от пъстрота на българския бит по време на тъй наречените Вълчи дни.
- Цитирайки латински сентенции, мъдър бухал става свидетел на разгулна веселба. Гневно заклеймява сладострастниците, но дали ще остане пуритан докрай?
- В опит да спаси живота си, героят на филма (дребно същество, наречено Зъбльо) попада в драматични и опасни ситуации. Преследван от ужасни хищници, той намира спокойствие и сигурност на неочаквано място. За съжаление, това не продължава дълго. Завистта и злобата надделяват и Зъбльо е изгонен от рая. Той сякаш се връща в началото на своето приключение и всичко започва отново.
- Животът на героя в прозаичната реална действителност и другия му живот - този на неговото отражение в колажирания свят на огледални образи, картини, музика, любов... Еднакво изтощени от иначе различните преживявания героят и двойникът му се прибират в общия си дом и уморени лягат да спят сляти в един образ.
- Анимационни варианти на фолклорни детски песнички, приказки и залъгалки от цял свят. На едно момченце му е скучно. Омръзнало му е да пише букви и цифри. Сякаш от нищото се появява стар папагал, който го спасява от скуката и го повежда към поредното приключение…
- Буря. Духнат от вятъра парцал, целият в дупки и кръпки, прилепва към зъзнещото тяло на стар бедняк, сгушен между кофите с боклук. Едва ли много ще го стопли, но все пак е добре дошъл. Само че, както идва, така си и отива. Вятърът го отскубва и наново го понася високо във въздуха. Старецът следи с поглед отлетялата си надежда за топъл уют, докато парцалът се закачи на върха на една топола. Закачил се е с единия си край, а другият се вее и плющи, вее и плющи, същинско знаме - което навява далечни спомени в стареца, преминал през бурите на живота под други знамена. Менят се сезоните пролет, лято, есен, зима... Текат годините, сменят се знамената обвеяни със слава и позор, с победи и поражения, а парцалът, вечното знаме на бедните все така плющи върху тополата.
- Малкото нощно паяче е вълшебник. То изпълнява желанията на децата, изпаднали в беда. Желанията на децата се превръщат в реалност… и те изживяват своите звездни мигове. Но приятелството е също едно голямо и странно вълшебство…
- Митът за Пегас като символ на поетическия устрем, наред с митовете за Икар, Прометей, Сизиф и т.н. е една от вечните теми, разработвани многократно през вековете. Неизбежен спътник на Пегас е образът на Поета – те са неразделни като Дон Кихот и Санчo Панса, като Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Всеки графоман си въобразява, че преживяното от него е толкова значимо и интересно, че трябва на всяка цена да бъде споделено с читателите, дори когато е изцедил и последната си капка вдъхновение.
- Моряците се готвят за път. Вятърът е благоприятен и ако не беше жената на борда, пътуването можеше да бъде и успешно.
- Действието се развива във Вълненото кралство - приказна страна, в която живеят невероятни герои. Всичко започва от намерението на краля да подари на своята кралица златен гоблен. Но за да бъде доставена тази единствена по рода си прежда, трябва да бъде надхитрено митичното чудовище Овенолан. А когато златният гоблен е готов и окачен на стената, се случва голяма беда - той изчезва безследно. И тогава с нелеката задача да открие ценния подарък и да бъде спасена честта на краля се наема умният и смел детектив...
- Ло Пилето, храбрият (на думи) Бумбам Зайо, плашливото слонче Мимими Слонски и извънземното бебе Корки са добри приятели. Те често биват въвличани в невероятни приключения благодарение на Корки – жизнерадостното и нехаещо за земните порядки бебе. Едно такова приключение е случаят със саможивата хрътка, наричана Лошата Алис. Всички се страхуват от Лошата Алис – тя мрази децата, а баба Зайка разказва за нея страшни приказки за лека нощ, които после се носят от ухо на ухо с тържествен ужас. Един ден от коремчето на всеядното бебе Корки излиза портфейлът на Алис...
- Понякога мечтите стават реалност. Обикновеният сивичък, безличен, но съвестен чиновник от градската поща попада в райско кътче, натъпкано щедро с красиви момичета, пиене на корем, удоволстния, зървани само по рекламите... накратко казано – безкраен купон. Но... изпълнената мечта е пълна с разочарования и несполуки. След като върху му се изсипват всички възможни гадости, неприятности и най-вече конфузни ситуации, нашият герой открива, че за него няма по-мечтано място от това зад бюрото в пощата...
- Животът на две напълно противоположни личности се доближава и се свързва за краткото “ходене” пеша по тротоара от едната до другата пряка. Цялата философия на дотук преминалия живот на двата персонажа поотделно, е пресечена от обикновената походка на една котка – Черна котка. Кой как е разбрал и усвоил ценностната си система през живота и как ще възприеме суеверието си?