2015

Противоречивата биография на Васил Гендов респектира с наличието на много „начала” – първият ни игрален и първият „говорещ” български филм са негово дело. Той полага основите на сегашната ни Национална филмотека, на Съюза на българските филмови дейци. Покрай тези изключителни за историята пионерски дела, Васил Гендов е фигура, която предизвиква нескончаеми спорове. Филмът разкрива сложността на неговата личност, опирайки се на документи и свидетелства на времето.

Опит да се докосне духа в творбите на скулптора Александър Дяков, независимо дали осъществени, или само замислени. Авторът на творби с универсални морални послания се е превърнал в легенда за българския бокс, кино, артистичния живот и софийската бохема от втората половина на миналия век. Отделни щрихи при отстояване на принципите в творческия му път бележат социалните и житейски възгледи, които оформят неповторимата личност на Александър Дяков.

Възрастният Георги живее сам в родното си село с котката Малина. След като е работил като библиотекар над 50 години, той започва да загубва зрението си и вече не може да чете. На Коледа Георги решава, че няма смисъл да живее повече. Котката обаче не е съгласна…

Откровен разговор с режисьора проф. Владислав Икономов. Изповед.

Филм за стойността на думите във време на свръхинформация, за тревожния начин на общуване и дисбаланс между тишината, говоренето и звуците. Но също за това как се е оформял и развивал човешкият говор и какво ще трябва да направим, за да го помирим с мълчанието и да го превърнем в Слово.

Мама живя в продължение на 94 години, на 27 различни места. Всеки път, когато изпадаше в беда, беше в опасност или конфликт, тя се местеше. В интерес на истината Историята бе това, което я преследваше на всички тези места през ужасяващия ХХ век.

Филмът се занимава с анализ на личността на Иван Стоянович (Аджелето) и неговото отражение върху българската историята. Той е революционер, обществен и държавен деец, член на БТЦРК, директор на пощите, телеграфите и телефоните. Нихилист по занимание, царедворец по душа. Животът му преминава в бурните първи десетилетия на XX век, изпълнен с политически спорове, две световни войни и множество превратности. На 14 февруари 1947 г. Иван Стоянович умира. Два дни преди смъртта си той споделя с близките си: “В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова – отивайки си от този свят – ви жаля.”

Вектор и Лектор са представители на различни житейски „философски” течения. Те са в своеобразен задочен спор за това как човек да върви през живота. Това е наглед реалистична история, която съдържа алегорични измерения. Сюжетът и посланието на пръв поглед са ясни, въпреки че съдържат елементи на мистерия.

Сам е французин, обвинен в контрабанда на фалшиви пари от България към Франция. За да избегне затвора, той става информатор на френската полиция и се внедрява в български канал за трафик на хора. Постепенно се влюбва в малолетната Елка, проститутка от ромски произход. Притиснат от обстоятелствата, той почти се превръща в безскрупулен сводник, но чувствата, които изпитва към момичето, му помагат да запази последното, с което разполага – достойнството си.