2013

На 23.07.1942 г. един мъж е осъден на смърт от военнополевия съд на марионетното българско царство и още същия ден е разстрелян. Името му е Никола Вапцаров. За всеобща почуда тогавашните комунистически лидери, направлявали дейността на Вапцаров и подсъдими в същия процес, се отървават с далеч по-леки присъди и след смяната на режима през 1944 г. поемат управлението на държавата в свои ръце. Десет години по-късно светът ще узнае, че разстреляният през горещото лято на 1942 г. е най-големият сред българските поети, родени през ХХ в. И хората, които са го познавали, ще започнат да осребряват славата му…

Цитирайки латински сентенции, мъдър бухал става свидетел на разгулна веселба. Гневно заклеймява сладострастниците, но дали ще остане пуритан докрай?

Един филм за страстите, които могат да опустошат човешката душа.

Това е филмов разказ за тези срещи: изпълнени с емоции, с почуда и  недоверие, изненада от сблъсък на култури... Филмът поставя въпроси и за съдбата на Бранимира-Брани, Джон-Петко, Натали-Данка и Дозеф- Боян, Мария и Диян, които бяха осиновени в чужбина през последните години пред очите ни и пред обектива на камерата. България е единствената страна членка на ЕС, донор на деца за осиновяване в чужбина.

изследва отношенията между баща и син и преодоляването на отчуждението между тях, на фона на тежките икономически условия и безработица, с които е принуден да се справи бащата в бедния пограничен район, в който живее. Филмът разглежда и темата за нелегалния трафик на емигранти от Гърция и Турция към Европейския съюз.

Филм за българския режисьор Едуард Захариев, за неговия непрекъснато устремен към загадката на духовното съвършенство, неспокоен и трескаво търсещ творчески дух. За умението и волята да създаваш всеки свой филм със съзнанието за последен шанс в пространството на киноизкуството, на цената на всичко, дори и за сметка на собствения си живот.

През последните години на комунизма, в България, на един театрален актьор – Александър Петров, му е забранено да играе, поради неизвестни за него причини. Когато отново се появява на сцената, след падането на режима, открива, че е бил предаден от човека, на когото най-много се е възхищавал – своя учител и приятел. От този труден момент му помага да излезе човек на име Марков, един от бившите началници на тайните служби, превърнал се във виден бизнесмен. Намираме се в 1994-95 г. – години на хищнически капитализъм, на яростно насилие, на войни на групировки. Марков предлага на Петров, чийто талант оценява, да оглави нова политическа партия, за да допринесе за спасяването на една страна, поела по лош път. Филмът разказва за това начинание, в което илюзията на театъра се сблъсква с тази на политическия живот, в което едни маски се противопоставят на други, в което приятелствата са публични, а отмъщенията – свръхсекретни. Двамата мъже, дори и вездесъщият Марков – опитен манипулатор, ще се простят с живота си заради това, защото е напълно възможно рано или късно сам да паднеш в трапа, който си изкопал.   Накрая, в наши дни, е останала само дъщерята на Петров – Александра, която става наследник на тези опасни отношения.