На един от първите митинги след 10.11.1989 се появи човек, който на върлина бе закачил портрета на Тодор Живков, обърнат с главата надолу. В този ритуален жест на поругаване могат да се открият белези на прастарото желание за отмъщение на роба над падналия господар, което е събужда при всеки обществен катаклизъм. Oтиваше си една епоха, която някои изследователи наричат „ерата Живков”. Като представители на незряло гражданско общество се опитахме да обвиним за изкривения си образ от времето на социализма огледалото, в което ние се оглеждаме. Това огледало се нарича Тодор Живков.