Документални филми

  • 49 172 е история за Преследването и Спасението. Това е историята на 49 172 български евреи, които оцеляват в най-мрачната част от историята - Втората световна война. Филмът е разказ и за драматичната съдба след края на войната на хората, попречили на това чудовищно престъпление. Не винаги има справедливост за благородните дела.
  • В наши дни, когато хората се тревожат за хляба насъщен, група чудаци са се обезпокоили за съдбата на музейното дело. Те подготвят една по-различна експозиция за Алеко Константинов и неговия герой Бай Ганьо. Разбира се, пари няма. Спонсор скланя да посети музея. Те се готвят да го посрещнат и да му покажат работата си. Кълбовидна мълния обърква работата на компютъра и... от картината на Бешков “Бай Ганьо убива своя автор” слиза бай Ганьо.
  • Филмът разказва за строителите на съвременна България. Те са редови, средностатистически българи, турци и цигани, брадясали от несбъдване, пропити от очакване, съсипани от изнурителния строителен труд и убийствена мизерия, мъже и жени от различни етноси, възрасти и социални прослойки, в командировка по Черноморието повече от девет месеца годишно. Съдбата ги е събрала уж произволно. Филмът проследява дните им на строежа, вечерите в кръчмата и кратките им отпуски в постоянното им местожителство по паспорт.
  • Първият от четири филма, обединени в – поредица за археологическите открития на българска територия от последните годинии. Ексклузивно за филма Лабораторията за AMS анализи в Глазгоу датира смъртта на двама жители на българската праистория. Как възпроизведоха бита на огромна епоха анализите на две зъбни проби? Какво общо могат да имат изворната сол край Провадия и най-старото обработено злато от Варна? Как научна Европа вижда предисторическия пласт в България? Защо за нея той е изключителен, но за света остава изключително неизвестен?
  • Филмът разказва за двама приятели, Мартин и Георги. През 1993 г. те живеят в дом за изоставени деца. Но Георги има документи и може да бъде осиновен, а Мартин дори и това няма. Днес Георги има родители в Швеция и учи в университет, а Мартин чисти селските обори и няма постоянна работа. Филмът е разказ за тяхната житейска съдба и за съдбата на други като тях. Защото и през 2008 г. в България 2 391 деца са изоставени от родителите си.
  • 1968 г. Годината, в която бе потушена Пражката пролет от войските на Варшавския договор. Възможността на българите дори за словесна съпротива е почти изцяло парализирана от репресивната система. Въпреки това трима студенти успяват да я преодолеят. Три момчета, изправени срещу комунистическата машина за разправа с неудобните. Тяхната единствена вина е, че се опитват да не живеят в лъжа. Състояла ли се е 1968 г. в България?
  • Децата на две семейства – християнско и мюсюлманско, всеки ден пътуват километри при изключително трудни условия до последното незатворено училище в крайграничната зона между България, Гърция и Турция. Какво дава надежда на тези хора, живеещи в обезлюден район със сложно историческо минало?
  • Филм портрет за едно пътуване към човек, който във времето на всеобщо желание за бягство е пожелал да остане сам. Един филм за романтиката в неговите стихотворения и желанието му за човешко общуване чрез съдбата, която сам си е избрал.
  • Димитър Димов e автор на три романа, два от които и до днес – 100 години след рождението на писателя – са сред най-четените и обичаните от българския читател. Кое е неповторимото в светоусещането и чувствителността на Димитър Димов? Кои са жалоните за създаването му като личност? Кои са тайните на неговия уникален литературен свят? Коя е “ахилесовата пета” на творческите му проникновения? Филмът търси отговор на тези въпроси чрез писаното слово на самия автор, както и чрез спомените на хора, близки до сърцето му.
  • Филм за откривателя на „Мистерията на българските гласове” и тяхната истинска киноистория. Повече от 50 години швейцарският музиковед и изследовател Марсел Селие пътува зад Желязната завеса, събирайки най-доброто от музиката на източна Европа. Следвайки стъпките му, филмът „пътува” из Румъния и България днес, за да разкрие тайните на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”, носител на най-престижната музикална награда „Грами”, както и на прославения румънски музикант Георге Замфир.
  • Документален филм, изграден на новелистичен принцип. Историк, политолог и художник предприемат пътешествие из балканските страни, за да сложат край на един спор – какъв трябва да бъде общобалканският учебник по история – една от идеите за намиране на общ език между балканските народи. Кои събития да влязат във всеобщата идтория, кои да бъдат изтъкнати и кои – премълчани? Възможно ли е подобен учебник по история да осъществи мисията, която му се възлага – да примири непримиримите? И възможно ли е изобщо да бъде написан такъв учебник?
  • Вълнуваща история за манастир, разрушен по време на комунизма, видяна през погледа на един млад монах – отец Никанор. Бивш преуспяващ брокер, работил в американската борсова компания NASDAQ, търгувал с ценни книжа на Уолстрийт, работил и във финансовата къща “Карол”, той става монах не за да избяга от света, а за да спаси душата си и надеждата у хората. Създава комитет за възстановяването на манастира, печели проект по програма САПАРД за отглеждане на биволи, като прави биологична ферма. Светата обител “Св. Св. Козма и Дамян Безсребърници” се издига от пепелта благодарение на неговите свръхчовешки усилия. Възстановяването на манастира се случва буквално пред очите ни, като истинско чудо.
  • Исторически филм за генерал Скобелев и за героичната епоха на българското Освобождение. Разказ на известни изследователи от ХIХ в. – военни историци, писатели и общественици като писателя Борис Василиев, Алексей Леонов – летец-космонавт и президент на Международния Скобелев комитет, проф. Андрей Пантев, проф. Божидар Димитров и др. Във филма са използвани много уникални филмови кадри от началото на ХХ в., както и архивни снимки и фотоси от държавните архиви на Русия и България.
  • Бесарабски българин, завършил кинорежисура в София, прави изповедален портрет на семейството си от Украйна, чиято съдба отразява етнически, политически и социални измерения на настоящето.
  • Филм за пърбата жена режисьор в България и нейния забележителен живот в киното. По време на 40-годишната си кариера Бинка Желязкова преживява разочарованието си от комунизма, грубостта на тоталитарната цензура, драмата на спрените си ленти... Но въпреки това филмите й достигат до публиката далеч извън България на такива реномирани форуми като фестивалите в Кан и Москва. Проследявайки стъпките й в българското и световното кино, филмът се опитва да разчупи мълчанието, обгърнало режисьорката след 1989 година, и да ни доближи до един изключителен творец.
  • Четвърта, последна част от поредицата , , подофицер , която разказва за бита и душевността на българина в периода 1850–1950 г. На 9 май 1945 г. като че ли всичко е ясно за България – войната свършва, хората са изпълнени с надежда за спокойствие и просперитет. Поне така изглежда от усмивките на официалните лица на фотографията, която е повод за филмовия разказ. Но историята на България се развива малко по-различно. Филмът е опит да се разкаже защо историята не следва външната логика на тази стара снимка.
  • “Бракувана земя е вече подивяла от безлюдие. Не мога да го разбера това и тъй ще си отида. ... Ще дойдат, Петре, казвам ти, ще дойдат времена – деца, козлета и петли по покривите ще топуркат пак, а аз ще се усмихвам от пръстта...”
  • Как Европа е гледала на българите през вековете и как ние сме възприемали света и самите себе си като народ…
  • Педя по педя археолозите разкриват тайните на тракийските могили – внушителни гробници, съхранили представата на нашите предци за света на боговете и безсмъртието на човешката душа. През времето е оцелял вграденият в камъка дух на твореца и стремежът към съвършенство.
  • Филмът разказва за българския възрожденец Добри Войников, като се опитва да го разбере от днешна гледна точка. Съвременната възстановка на откъси от негови произведения от различни жанрове, изиграни от млади хора, прави връзка с миналото на страната ни и ролята на именития учител и театрален деец.
  • Филм за Богомилка Манолова, инвалид 1-ва група с придружител и нейната борба за пълноценен живот.
  • Документален филм за летеца Димитър Списаревски, който през Втората световна война, защитавайки София по време на англо-американските бомбардировки се блъска със самолета си в американски бомбардировач и загива като герой. Чаровен, красив като Аполон, любимец на жените, недисциплиниран, побойник, герой, фашист?! Какъв всъщност е бил той? Кой е Димитър Списаревски? Филмът се опитва да даде отговори на тези въпроси, търсейки от най-различни и често противоречиви гледни точки, като че ли недостижимата истина за този човек.
  • На 23.07.1942 г. един мъж е осъден на смърт от военнополевия съд на марионетното българско царство и още същия ден е разстрелян. Името му е Никола Вапцаров. За всеобща почуда тогавашните комунистически лидери, направлявали дейността на Вапцаров и подсъдими в същия процес, се отървават с далеч по-леки присъди и след смяната на режима през 1944 г. поемат управлението на държавата в свои ръце. Десет години по-късно светът ще узнае, че разстреляният през горещото лято на 1942 г. е най-големият сред българските поети, родени през ХХ в. И хората, които са го познавали, ще започнат да осребряват славата му…
  • Противоречивата биография на Васил Гендов респектира с наличието на много „начала” – първият ни игрален и първият „говорещ” български филм са негово дело. Той полага основите на сегашната ни Национална филмотека, на Съюза на българските филмови дейци. Покрай тези изключителни за историята пионерски дела, Васил Гендов е фигура, която предизвиква нескончаеми спорове. Филмът разкрива сложността на неговата личност, опирайки се на документи и свидетелства на времето.
  • война, филмът представя паметниците, построени от руската империя в Плевен, Пловдив, Русе, Варна, Силистра, Стара Загора, Шипка, София. Най-известните от тях са паметникът в Докторската градина и Руски паметник в София.
  • Краят на ІХ, началото на Х век от новата ера. Книжнината, създадена в духовното средище Велики Преслав на старобългарски език, разпространява културните достижения на християнството. Чрез изобразителен материал от Велики Преслав, Константинопол и Мадридската библиотека; кореспонденцията между патриарх Николай Мистик и цар Симеон; съчененията на Константин Преславски, Йоан Екзарх и други книжовници, филмът напомня за реалния принос на българите в световните културни процеси.
  • Любо е на 53 г. и вече не може да пее както някога. В групата вече не го искат. Тодор е 38-годишен ерген. Само като свири на китара на улицата, забравя за самотата си. Двамата са участници в 6-членен състав от слепи улични музиканти. Ще се отърве ли групата от Любо? И дали, ако отидат на морето, ще спечелят пари, или ще се върнат разорени?
  • Филмът е опит не толкова за житейска, колкото за духовна биография на писателя Емилиян Станев. Надникване в бесовете, бушували в душата му; размисли над злощастната ни историческа съдба; разсъждения за вечните български заблуди, илюзии и противоречия.
  • "Филмът е резултат от желанието ми да извадя едни изключителни музиканти от контекста, в който сме свикнали да ги възприемаме. Също и да ги поставя на европейска сцена, където да бъде оценена истинската стойност на тяхната виртуозност. Филмът разказва за пътя им от малките тракийски градчета и гета до една от най-престижните сцени в Брюксел и представянето им пред много взискателна и разглезена публика. Златина Русева
  • Витоша не е само природна забележителност, но и източник на здраве за жтелите на града. Същевременно планината е опасно близо до разрастващата се столица. Тайни договорки между олигарси и влстимащи застрашават статута й на защитена зона.
  • Разказ, в който се преплитат история със спомени, любов със завист, камили с бизони, разбити призвания с гордост, свенливост със самочувствие, търсене на корена с емиграция, комедиен фестивал с лични трагедии, долмени с типита, разрушение със съзидание, романтика с реалност, смисъл с безсмислие, единение с Майката земя с отчуждение, щастие с нещастие, отчаяние със стоцизъм.
  • Откровен разговор с режисьора проф. Владислав Икономов. Изповед.
  • Виждаме последните въглищарски обекти в България, запознаваме се с последните майстори на "фурни“ и "жижни“, потомствените кюмюрджии, пренесли до наши дни своя старовремски занаят. Дървените въглища, произвеждани по открит способ, "черното злато“ на Странджа и Родопите, окончателно са забранени.
  • Сивият делник на няколко души от един провинциален град. Животът им тече между усилията да свържат двата края, семейните грижи и кръчмата. Но ето, че в един-единствен миг от годината хората забравят без личните си житейски роли и се чувстват важни и значими. Те стават главни участници във Възпроизвеждането – традиционната възстановка на сцени от избухването на Априлското въстание, с която всяка година Копривщица чества празника.
  • Филм за бедността и самотата на хората в едно село, окървавено от политическото насилие през 1923 г., а сега – пожертвано от политиците за плячка на измамници.
  • Филм за големия английски държавник, писател и интелектуалец, баща на либерализма и четири пъти министър-председател на Великобритания, чиято политическа съдба по необичаен начин се преплита с възраждането на българската нация. Един опит за реабилитация на Гладстон и приноса му за българската кауза, незаслужено омаловажаван по време на Студената война.
  • Филм за един народен женски хор. Преди няколко години, когато хорът достигна световна слава, внезапно умира неговият диригент Здравко Михайлов. Днес синът му Илия Михайлов започва отново. Дали той ще успее, кои са жените които пеят в хора, как се справят с ежедневните си проблеми, защо не могат да живеят без песента въпреки трудното време, в което живеят...
  • Не е ли човекът за природата това, което е раковият тумор за човека? Съвместим ли е изобщо човекът с природата? Ние не трябва да се стремим да върнем старото природно равновесие; трябва да създадем ново – нова хармония между урбанизирания свят на човека и големия жив свят. Ако искаме да сме раса с минало, трябва да гледаме бъдещето си в упор. Не ни е дадено от Бога да управляваме природните стихии, затова трябва да намерим съгласие с тях.
  • Това е филм за Жул Паскeн, едно от големите имена на изкуството през XX век. Разказът е през погледа на френския галерист Рамберт, който се среща с творчеството на Паскeн доста след смъртта му – през 1948 година. И изкуството на този художник се превръща в голямата любов на живота на Абел Рамбер.
  • Филм за първата въоръжена съпротива в източна Европа срещу комунистическата диктатура, установена след Втората световна война. И до днес този период от българската история не се учи нито в училищата, нито в лекциите по история в университетите...
  • “Град на мечти“ е история за двете лица на един български град. За социализма от вчера и поп фолка от днес. Построен през 50-те като символ на социализма и светлото бъдеще, днес Димитровград е символ на капиталистическата мечта и поп фолка. Вятърът на промяната помете старите символи, за да наложи новите. Филмът прави безпощаден разрез на прехода през погледа на няколко обикновени семейства от Димитровград. 20 години след демократичните промени минало и настояще, носталгия и лукс съжителстват в два паралелни свята – в Бригадирския клуб и поп фолк дискотеката.
  • Град без жени. Мъжете гледат децата, готвят, чистят и получават пари от жените си, които работят в чужбина. Повечето жени от Вършец работят като "баданте" в Италия – грижат се за болни и умиращи хора. Социалната структура на Вършец се променя и тези трансформации, някои драматични, други хумористични, са навсякъде: в кръчмите, в семействата, в местния духов оркестър. И на автогарата, когато един път годишно жените се връщат във ваканция.
  • Филм за Тодор Андрейков - „човекът кино", както го нарекоха филмовите дейци по случай 60-ата му годишнина. Филм за човека Тодор Андрейков, който обичаше киното повече от себе си... Филм за кинокритика Тони Андрейков - „живата енциклопедия" на световното кино... Филм за учителя по кино - проф. Тодор Андрейков, оставил частица от сърцето си във всички филмови поколения на съвременното българско кино. Филм за „поезията на междучовешката тишина", за „запечатаното време" на XX век и за несломимата любов към „великата илюзия" - КИНОТО...
  • 26 години двамата братя Явашеви живеят разделени от желязната завеса. Затворен в комунистическа България, Анани си остава скромен актьор. Кристо, избягал от страната през 1956 г., става един от най-известните съвременни артисти. Две съдби, илюстриращи надеждите и илюзиите на два различни свята.
  • Разказ за едно село, което изпреварва събитията. Селото на бъдещето се намира В Троянско и носи дълбокомисленото име Дълбок дол. В него има на два пъти реставрирана църква, училище с детска градина, компютърен клуб, ателиета за занаяти и изкуства, тенискорт, из него често бродят чужденци, виладжии, дори и кинаджии. Но и някои неща си няма. Като примерно деца, жители и... кръчми. е древното название на това необикновено село.
  • човешки жребий, представя доброволната творческа самота на писателката като българска версия на съпротивата срещу духовната репресия и конформизма. Документално киноесе за възмездието на паметта над фалшивите митове, лъжите и мълчанието...
ONLINE EXCHANGE
Български