Документални филми

Любо е на 53 г. и вече не може да пее както някога. В групата вече не го искат. Тодор е 38-годишен ерген. Само като свири на китара на улицата, забравя за самотата си. Двамата са участници в 6-членен състав от слепи улични музиканти. Ще се отърве ли групата от Любо? И дали, ако отидат на морето, ще спечелят пари, или ще се върнат разорени?

Филмът е опит не толкова за житейска, колкото за духовна биография на писателя Емилиян Станев. Надникване в бесовете, бушували в душата му; размисли над злощастната ни историческа съдба; разсъждения за вечните български заблуди, илюзии и противоречия.

"Филмът е резултат от желанието ми да извадя едни изключителни музиканти от контекста, в който сме свикнали да ги възприемаме. Също и да ги поставя на европейска сцена, където да бъде оценена истинската стойност на тяхната виртуозност. Филмът разказва за пътя им от малките тракийски градчета и гета до една от най-престижните сцени в Брюксел и представянето им пред много взискателна и разглезена публика. Златина Русева

Витоша не е само природна забележителност, но и източник на здраве за жтелите на града. Същевременно планината е опасно близо до разрастващата се столица. Тайни договорки между олигарси и влстимащи застрашават статута й на защитена зона.

Разказ, в който се преплитат история със спомени, любов със завист, камили с бизони, разбити призвания с гордост, свенливост със самочувствие, търсене на корена с емиграция, комедиен фестивал с лични трагедии, долмени с типита, разрушение със съзидание, романтика с реалност, смисъл с безсмислие, единение с Майката земя с отчуждение, щастие с нещастие, отчаяние със стоцизъм.

Откровен разговор с режисьора проф. Владислав Икономов. Изповед.

Виждаме последните въглищарски обекти в България, запознаваме се с последните майстори на "фурни“ и "жижни“, потомствените кюмюрджии, пренесли до наши дни своя старовремски занаят. Дървените въглища, произвеждани по открит способ, "черното злато“ на Странджа и Родопите, окончателно са забранени.

Сивият делник на няколко души от един провинциален град. Животът им тече между усилията да свържат двата края, семейните грижи и кръчмата. Но ето, че в един-единствен миг от годината хората забравят без личните си житейски роли и се чувстват важни и значими. Те стават главни участници във Възпроизвеждането – традиционната възстановка на сцени от избухването на Априлското въстание, с която всяка година Копривщица чества празника.