Документални филми

Филмът разказва за живота и творчеството на Панайот Тодоров (1883-1943), известен с поетичния си псевдоним Сирак Скитник. Художник и критик едновременноо, той е една от най-ярките личности в българския художествен живот между двете световни войни. Влиянието му се разпростира в много области – изкуство, архитектура, театър, книжно оформление, радио... Днес той се оказва почти непознат на широката публика в родината си. Бляскавото му перо обаче е все тъй актуално, преценките му се оказват верни.

Един филм за талантливи деца и младежи, които растат без родители. Показва трудностите, свързани с откриването и подпомагането на даровитите сираци, отразява всеотдайната благотворителна дейност на голямата наша певица Райна Кабаиванска, както и нейната огромна загриженост за отглеждането и съхранението на таланта.

Филмът е посветен на художника Борис Георгиев, ученик на Рьорих, живял и творил в Индия. Тук, с цената на много лишения и мъки е оправдана мисията на художника да бъде посредник между бога и хората. Неговото изкуство излъчва необикновена духовна красота, която открива вратите на всемирната любов.

Въпреки големия си талант Славка Денева е низвергната, притискана и пренебрегвана от тоталитарните институции. Първата й самостоятелна изложба е десет години след смъртта й – през 1994 г. Днес тя заема напълно заслужено място сред най-значимите представители на модерната българска живопис и е най-големият индивидуален дарител в цялата история на соцеалистическа България.

“Служение” е опит да се обединят в едно византийската традиция, модерното европейско мислене и опитът на човек, живял в държава, която не обича своите поданици.

България е сред страните, приели най-много руски бежанци след болшевишката революция от 1917 г. Част от тях остават тук завинаги. Потомствен княз от 33-то поколение търси следите на баща си; бивш следовател разравя два гроба в селско гробище, обсебен от идеята, че е открил костите на Aлексей и Aнастасия, децата на последния руски император Николай II; лекар патолог се връща в Русия за пръв път след 60 години и участва в кръстно шествие, за да успокои духа на дядо си... Може ли днес човек да промени нещо, когато от него вече нищо не зависи?

60 години по-късно, режисьорът Валентин Вълчев предприема свое пътуване из посткомунистическа Европа по стъпките на техния филм, за да се срещне с Марион Мишел и да й покаже отново местата, където е снимала.

За чешкия историк Константин Иречек се използва клишето “приятел на България“. Филмът разказва за един човек и учен с по-сложно отношение към българите, чиито наблюдения са валидни и днес. Някои от тях са доста нелицеприятни. Но може би именно затова са истинските приятели, с които трябва да се срещаме по-често.