Документални филми

Долни Цибър е голямо село в Северозападна България – най-бедния регион на Европейския съюз. 99 % от селяните тук са цигани. Заради стремежа на местните хора към образование медиите иронично са нарекли селото „ромския Кеймбридж”. Филмът проследява неговото ежедневие в продължение на една година.

Днес д-р Канов, по неговите думи, е като двугърба камила. В едната гърбица носи България с всички скърби и радости, преживени тук, а в другата – живота си на психиатър в Ню Йорк. Простил е на всички – и на доносниците, и на тези, които са свидетелствали срещу него от страх за собствената си съдба. Не е простил само на мъчителите и палачите, защото право на прошка има само разкаялият се.

Разказ за живота и делата на инж. Иван Иванов – най-дългогодишния и най-успешния кмет на София, управлявал града през смутните времена от 1934 до 1944 година. По негово време наричали София “Малкия Брюксел” и “Виена на Балканите”. Филм за драматичната и изпълнена с превратности съдба на един човек, запазил достойнството и морала си въпреки сложните житейски ситуации. Но това не е само разказ за живота на тази изключителна личност. Филмът изследва ролята на отделната личност в историческите събития. Опитва се да отговори на въпроса каква е цената да отстояваш избора си и възможно ли е да запазиш морала си в трудни времена, в които той може да се окаже само един ненужен товар.

Филм за стойността на думите във време на свръхинформация, за тревожния начин на общуване и дисбаланс между тишината, говоренето и звуците. Но също за това как се е оформял и развивал човешкият говор и какво ще трябва да направим, за да го помирим с мълчанието и да го превърнем в Слово.

Филмът се опитва да изясни причините, които карат един добър програмист да се захване със създаването на компютърен вирус и съответните щети. Действието е изградено въз основа на интервюта с различни специалисти в тази област. Дали компютърните вируси не са болните клетки на чумата, която дебне съвременното ни общество, в стремежа му да създаде изкуствен разум?

Виден политик и общественик, може би последният идеалист на революцията, безнадежден романтик, писател, интелектуалец, нежен лирик, талантлив художник, непримирим публицист. Обогатил със своето творчество следосвобожденската ни литература, създал и организирал професионалните основи на изобразителното, театрално и певческо изкуство. Модернизирал образователната ни система. Една кристално честна натура, готова на истинска саможертва за България. С популярната сред съвременниците си фраза "Не приемам", отблъсква всякакъв опит за корупция и нечестност в политическите си и лични взаимоотношения.