Документални филми

Един монарх, малко преди да абдикира, започва строеж на железопътна линия, която има стратегическо, икономическо и културно значение за областта и царството. Войната не е свършила. Сто години след това, без да има война, правителството, управ-лявано от неговия внук, закрива тази линия по крайно неясни причини. Какво следва? Светкавично, ван-далско разграбване, житейска катастрофа за много хора. Разруха.

Филмът е разказ за едно от етническите прочиствания на Балканския полуостров, проведено от комунистическата власт в България през 80-те. И до днес изстрадваме последиците от насилственото преименуване на почти един милион етнически турци. Три жени и техните разделени семейства са в центъра на повествованието. Една история за хората, чийто идентитет е насилствено откраднат, но които въпреки всичко са изпълнени с неизчерпаема страст за оцеляване.

Това е филм за странната съдба на последния магьосник от едно голямо поколение български илюзионисти - Антраник Шаварш Арабаджиян или Астор, както го познава целият свят. Още през 1981 г., преди да навърши 40 години, получава за магическо изкуство в САЩ. Познал е върха, но е запазил страстния стремеж да покорява. И сега притежава една легенда в гилдията -последната илюзия на великия Худини.

Документален филм за живота на няколко български семейства, които в годините на прехода емигрираха в Испания, за човешкото отношение и приятелството на испанците, които също са преживели години на емигрантство.

Това е не само музикален филм за певицата Йълдъз Ибрахимова, макар че музиката присъства навсякъде – джазирани версии на цигански песни, на български и турски народни песни в блестящата, дълбока, топла, скръбна, но оптимистична интерпретация на концертиращата Йълдъз. Залите се пълнят както в Турция и Франция, така и в България. Йълдъз преживя унижението и болката от грубата асимилация – нейната, на семейството й, на цялата малцинствена общност, към която принадлежи. Тя фокусира в себе си целия драматизъм на Балканите: насилието над малцинствата, недоверието между две съседни страни, трудната съдба на жената, която се бори да реализира своя талант; и накрая – музиката, която прехвърля тъй нужния мост между хората и държавите в името на мира и любовта.

Кой досега е доказал, че светът, а и вселената, дето святка и мъглее там някъде, не е един огромен казан, под който от време на време (и сега, може би) някой подхвърля съчки и дърва, и следи тънката струя от кранчето?!

Началото на ХХ век. Европейските материални и културни ценности навлизат в България. Разказът е изпълнен с чувство за хумор, много непозната информация и разсъждения за философията и духа на новия век. Очевиден е паралелът с идващия нов век днес. Нещо ново идва. Нещо се сменя – нека да се обърнем назад и с усмивка да видим как това е ставало преди 100 години у нас.

Васил Иванов е голям български художник, белязан със странната съдба да премине самотно и тихо пред очите на бляскавата слава. Картините му са известни на света. Те са делили стените на престижни европейски зали с картините на класиците на френския импресионизъм. Но в България – случайно или не – творчеството му е останало почти незабелязано. Както се казва, никой не е пророк в собствения си дом.