Документални филми

Документален филм за годините на преход от тоталитаризъм към демокрация в България, който предлага цялостна интерпретация на периода в препратка към понятието "симулация" (по Жан Бодрияр). Заглавието е иронично продължение на популярната реплика на Зигмунд Фройд "Америка е гигантска грешка". Филмът се състои от интервюта с представители на публичните зони, в които симулацията е най-интензивна - политическите биографии, бизнеса, медиите, църквата ... Сценаристът Георги Лозанов изпълнява ролята и на водещ, който развива интерпретативния си подход през своите коментари на всяка от зоните и разговорите с техните типични представители.

Един емоционален филм с невероятното излъчване на Стефан Груев и с много френски, швейцарски, американски и български архивни кадри от епохата.

Филмът е разказ за различни модели в брачните отношения при някои привидно моногамни животни и птици. Съществува ли “изневярата”, както ние хората я разбираме, в природата? Съществува ли естествен механизъм, който регулира размножителните процеси? С изразните средства на научно-популярното кино, филмът дава отговор на тези въпроси.

Живял по време на тоталитарната система, Иван Кирков е правил компромиси. Страхувал се от репресивния апарат на властта. В същото време за собствена консумация заровен, както казва той, в „дупката, която си е изкопал“, създава изключително интересни и „еретични“ за времето си творби. Уморен от големия град и сложните взаимоотношения между хората, той се връща в родния си Асеновград, за да се потопи в спомена от детството. Да се зареди с положителна енергия от чистите взаимоотношения. И резултатът е невероятен.

, за големия български драматург и поет Иван Радоев, който между 1981–1985 е отговарял на въпроси на литературоведката Мария Гарева. Записите на тези интервюта са сред малкото запазени автентични изповеди на големия български творец. Те са основата на този кинодокумент  изобилстващ с вълнуващ архивен снимков и филмов материал. Филм за моралната сила на творец, живял във време на духовна и политическа диктатура.

Филмът е портрет на посткомунистическа България, в центъра на който е всекидневието на двама приятели. Единият – лекар психиатър, опитващ се да се измъкне от потискащия го свят на лудницата и проблемите си с помощта на алкохола и психеделичната музика, която композира; другият – бивш политически затворник, една от най-известните фигури на антикомунистическата опозиция от 90-те години, днес бизнесмен, борещ се с всички сили да си осигури място под слънцето в един безкомпромисен свят. Противопоставяйки световете на тези две човешки същества, филмът разкрива не само разпадането на едно болно общество, което не намира сили да се преустрои, но и умирането на едно старо приятелство, което нищо не може да спаси.

Преди милиони години делфините напуснали сушата и се понесли към дълбините на океана... Ако затворим очи и мислено ги последваме, си представяме... В седем епизода по 20 минути - хармония от цветове и движения владее сините простори на Големия Бариерен Риф край бреговете на Австралия.

Филмът се занимава с анализ на личността на Иван Стоянович (Аджелето) и неговото отражение върху българската историята. Той е революционер, обществен и държавен деец, член на БТЦРК, директор на пощите, телеграфите и телефоните. Нихилист по занимание, царедворец по душа. Животът му преминава в бурните първи десетилетия на XX век, изпълнен с политически спорове, две световни войни и множество превратности. На 14 февруари 1947 г. Иван Стоянович умира. Два дни преди смъртта си той споделя с близките си: “В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова – отивайки си от този свят – ви жаля.”