ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГИ ЗА НОВОТО БЪЛГАРСКО КИНО
29 септември 2021, сряда, 11:30 ч., ФКЦ Варна, прес-фоайе
Три нови книги за българското кино ще бъдет представени във Варна, в рамките на 39-ата „Златна роза“. И трите са създадени по проекта „Посттоталитарното българско кино – модели и идентичности“ на Сектор „Екранни изкуства“ при Института за изследване на изкуствата – БАН.
„Картографиране на филмовата неопитоменост. Независимо, аматьорско и алтернативно кино в България след 1989 година“ на доц. д-р Александър Донев представлява обзор и анализ на разнообразни форми на творчество, постигнали по-широка или по-ограничена видимост, въпреки че са реализирани без държавни или обществени средства. Това е проблем, който за първи път се тематизира в цялостно българско научно изследване. Независимото филмово производство е представено като белег за демократизиране не само на формите за кинематографично изразяване, но и за премахването на институционалните, икономически и други прегради пред филмовите творци да общуват директно със своята потенциална публика.
„Целулоид, целулоза и облаци. Трансмедийни предизвикателства пред кинокритиката в България (1989–2021)“ на д-р Росен Спасов проследява развитието на българската филмова критика след политико-икономическите промени в страната през 1989 г. Описан е и световният контекст на кинокритиката като професия в постоянна криза, в последните десетилетия силно повлияна от скоростното развитие на дигиталните технологии и навлизането на интернет в ежедневието. Книгата очертава един почти приключил процес – окончателното преминаване на писането за кино от печатните страници на периодиката в ефимерното пространство на глобалната мрежа.
„Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино“ на проф. д. изк. Петя Александрова се вглежда в многообразието от кратки игрални филми (експериментални, независими, екранизации, хибриди, омнибуси и т.н.) и свързаните с тях нови посоки, нови стилове, нови имена. Българското късометражно игрално кино не винаги успява да обогати киноезика и авторското начало, но категорично обогатява и разнообразява практиките на правене, показване, разпространяване и цялостно функциониране на филмовия процес.
