Днес един от най-обичаните български актьори Ицхак Финци има 90-годишен юбилей.
Ицко, както повечето го наричат, е непресъхващ извор на вдъхновение и талант с много измерения.
Ицхак Самуел Финци е роден на 25 април 1933 г. в София. Бащата Самуел Финци е театрал актьор и рецитатор. Режисирал самодейни театрални постановки в София и провинцията. След 1944 г. се занимава с търговия. Родителите му имали желание малкият Ицхак да стане цигулар и затова от 7-годишен ходи на уроци по цигулка.
В киното дебютира през 1958 г. във филма “Звезди”, в който изпълнява ролята на гръцки евреин. Филмът печели специалната награда на журито в Кан и още куп международни награди.
Ицхак Финци е участвал в над 70 филма. След тях “Краят на песента” (1971), “Сиромашко лято” (1973), “Бягство в Ропотамо” (1973), “Преброяване на дивите зайци” (1973), “Баща ми бояджията” (1974), “Вилна зона” (1975), “Щурец в ухото”(1976), “Нашият Шошканини” (1982), “Господин за един ден” (1983), “Патилата на Спас и Нели” (1987), “Аз, Графинята” (1989), “Немирната птица любов” (1990), “Резерват” (1991), “Закъсняло пълнолуние” (1996), “Всичко от нула” (1996), “Пансион за кучета” (2000), “Съдбата като плъх” (2001), “Откраднати очи” (2004), “Пазачът на мъртвите” (2006), “Летете с Росинант” (2007), “Миграцията на паламуда” (2011).
Актьорът е отличен с множество български и международни награди. На 28 декември 1997 г. той е удостоен с наградата “Най-добър актьор на 1997 година” на Съюза на българските филмови дейци, както и “Златна роза”.
На 24 май 1993 г. получава “Аскеер” за цялостно творчество, а на 27 март 2003 г. – “Икар” на Съюза на артистите в България за цялостно творчество. През 2000 г. взима наградата “Аполон Токсофорос” на фондация “Аполония” за забележителното си присъствие на театралната сцена.
Желаем му здраве, лично и творческо дълголетие, вдъхновение и още от респектиращия му ентусиазъм!